Лудза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Лудза
Герб на Лудза
Обща информация
Страна: Латвия
Област: Лудза
Известен още като: Ludsen; Lutsi; Lucyn;
Люцын; Люцин
Пощенски код: LV-570(1-2)
Телефонен код: +371-51
Страница в интернет: Официална страница
Политика
Кмет Валентина Лазовска
Население
Население: 10 247  (2004)
География
Местоположение на Лудза
Местоположение: 56°33′ с. ш. 27°43′ и. д. / 56.55° с. ш. 27.716667° и. д.

Лудза (произношение произношение) (на латвийски: Ludza) е град в източна Латвия, намиращ се в историческата област Латгале. Градът е административен център на район Лудза. Лудза се намира на 269 km от столичния град Рига.

История[редактиране | edit source]

Лудза е един от най-старите градове на територията на Латвия. За първи път градът е споменат в руските хроники приблизително през 1173-1177 г. По това време районът е заселен от латгалийци, които създават твърдина, около която започват да се заселват хора. През 1399 г. Ливонският орден издига замък, който да служи като отбранителен пост в източната част на Ливония. През 1777 г. Лудза получава статут на град от руската императрица Екатерина II.

Естонско малцинство[редактиране | edit source]

Естонското малцинство в Лудза, познати в Естония още като Селяните от Лудза (на естонски: Lutsi maarahvas), са група от етнически естонци живяла близо до Лудза.

Повечето от тези естонци се предполага, че са се преместили тук през 17 век, въпреки най-първите заселвания са от по-рано. По време на феодализма и честите смени на управляващите Лудза естонците запазват оригиналния си произход и етнографски характеристики. Всички представители на това малцинство били католици и поддържали връзка с латвийците и беларусите, живеещи с тях. На повечето от естонците рядко им се налагало да говорят на какъвто и да е друг език освен естонски, защото дори и църковните служби се водели на родния им език. Въпреки това мнозинството от тях владеело до известна степен латвийски, руски, а дори и полски.

Това статукво се запазва до 19 век, когато католическата им църква минава под опеката на латвийците, а руският става официален език в района. По това време в региона живеят едва 4000 човека от естонското малцинство.

През 70-80-те години на 20 век в района е имало около 20 души останали от някогашното естонско малцинство в района.

Външни препратки[редактиране | edit source]