Лудогорие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Залез над южното Лудогорие

Лудогорие или Делиорман (често членувано Лудогорието, Делиорманът, на турски: Deliorman, в буквален превод Луда гора) е историко-географска област в Североизточна България. В 1942 година името на областта е сменено на Полесие - име, което не успява да се наложи. В 1950 г. турското име е преведено в новото официално име - Лудогорие.

География[редактиране | edit source]

Лудогорието представлява обширно плато из източната част на Дунавската хълмиста равнина. Територията на Лудогорието е 2 637,6 квадратни километра. Включва градовете Каолиново, Исперих, Кубрат, Завет, Дулово, Главиница, Вълчидол, а Разград се намира на западната граница на областта. Намира се на надморска височина мужду 250 и 350 m[1].

На североизток и изток постепено преминава в Добруджа. Северната граница минава по линията Тутракан - северното течение на Суха река при преминаването и на румънска територия като тук граничи с дунавското побрежие, област наречена Елията. На запад достига до долините на реките Бели Лом и Топчийска, а на изток до Франгенското плато. Южната граница започва от Разградските и Самуиловските възвишения до долината на Бресташка река[1].

През Лудогорието преминават реките Война, Царацар, Сенковец, Канагьол, Караман дере и други.

История[редактиране | edit source]

До 18 век районът е покрит с гъсти гори, които се сливат с тези на Стара планина. Днес много от горите са изсечени и единствената река, която минава оттам е Бели Лом.

Почви и климат[редактиране | edit source]

Платото е изградено от варовици и мергели, върху тях льос. Почвите са черноземи, лесивирани и файоземи[1]. Климатът е умереноконтинентален.

Флора и фауна[редактиране | edit source]

Районът в миналато е бил покрит от обширни широколистни гори от летен дъб, зимен благун, цер[1]. Днес те са фрагментирани в резултат на изсичането им. Районът е богат на едър и дребен дивеч. Богат е на птичо многообразие. Тук се намират ловните стопанства Воден и Паламара.

Икономика[редактиране | edit source]

От полезните изкопаеми се добиват каолин, огнеупорни глини, слюда и кварцов пясък[1].

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г д „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 7 (КРУ-МОМ), ИК "Труд", София 2012, ISBN 978-954-8104-29-6, стр. 2629.