Лудолф Кьониг фон Ватцау
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Лудолф фон Ватцау | ||
|---|---|---|
 |
||
 |
||
| Тевтонската теокрация в Балтийския регион | ||
| Орден |  Тевтонци |
|
| Управление | 1342–1345 | |
| Роден | ок. 1280 | |
| Халберщат, Саксония | ||
| Починал | ок. 1348 | |
| Погребан в | Мариенвердер | |
| Предшественик | Дитрих | |
| Наследник | Хайнрих | |
Лудолф Кьониг фон Ватцау (на немски: Ludolf König von Wattzau) е двадесетият Велик магистър на рицарите от Тевтонския орден.
Лудолф Кьониг е приет в германския орден преди 1332 г., когато името му се среща като Главен ковчежник на ордена, а към 1338 е комтур на Мариенбург. На 8 юли 1343 вече като Велик магистър Лудолф Кьониг подписва Калишкия мирен договор с Полското княжество.
През същия период Тевтонският орден повежда война срещу Литовското княжество, която разорява Прусия. Според хрониките това травматизира Лудолф Кьониг и го води до душевно разстройство. Принуден е да напусне поста си и се оттегля в малката командория в Енгелсбург.
| Дитрих фон Алтенбург | → |
 (1342 – 1345) |
→ | Хайнрих Дуземер |
