Лужица
Лужица ( на немски: Lausitz, горнолужишки: Łužica, долнолужишки: Łužyca, полски: Łużyce, чешки: Lužice) e историческа област, която обхваща основно части от източните германски провинции Саксония и Бранденбург и малки територии от югозападна Полша (Долносилезко войводство) и северна Чехия.
Името произлиза от лужишката дума, означаваща "блата" или "дупка, пълна с вода".
Съдържание |
География [редактиране]
Горна Лужица [редактиране]
Горна Лужица (на немски : Oberlausitz, на горнолужишки: Hornja Łužica) e историческа област, част от по-големия регион Лужица. Днес Горна Лужица обхваща части от германската федерална провинция Саксония и малка територия на изток от река Нейсе в Полша. Релефът е предимно хълмист, но височината се покачва на юг към чешката граница, а в границите на Чехия релефът вече е планински - образуват се Лужишките планини ( лужишки:Lužické hory, немски:Lausitzer Gebirge).
Горна Лужица има плодородна почва, красиви хълмове и исторически градове като Гьорлиц, Бауцен, Цитау, Льобау, Каменц, Любан, Бишофсверда, Хернхут, Хойерсверда, Бау Мускау. Много селца в най-южната част на Горна Лужица са туристическа атракция, заради дървените къщи с неизмазани греди. При този начин на строеж гредите, използвани за постройката не се измазват, а остават непокрити - смесица между франконски и славянски стил . Немското име за тези къщи е Umgebindehäuser. Такива селища са, например, Нидеркунерсдорф, Оберкунерсдорф, Йонсдорф, Шоланд на Шпрее, Опах, Еберсбах.
Долна Лужица [редактиране]
По-голямата част от германската федерална провинция Бранденбург днес се нарича Долна Лужица (немски :Niederlausitz, долнолужишки: Dolna Łužyca). Характеризира се с равнинен релеф, гори и долини. През почти целия 19-ти век и през 20-ти век в района се развива минното дело и добива и преработката на лигнитни въглища. Важни градове в областта са Котбус, Любен, Любенау, Шпремберг, Финстервалде, Сенфтенберг.
Между Горна и Долна Лужица е разположен район, наречен Грензуол (Grenzwall), който означава погранична стена. През Средновековието тази територия е покрита с гъсти гори, превръщайки се в голямо препятствие за хората и войските. Някои от селцата са разрушени с развитието на въглищната индустрия от комунистическото управление на Източна Германия. А други, вече изоставени мини, се превръщат в изкуствени езера с надеждата да се утвърдят като ваканционни селища. Сега тази зона често е наричана Лужишки Езера (на немски 'Lusatian Lakeland').
Столици на Лужица [редактиране]
Лужица не е и никога не е била административна единица или обособена провинция със същото име. Въпреки че историята на Горна и Долна Лужица не е еднаква, те имат много общи неща. Най-големият град в региона е Котбус. Исторически погледнато, за столица на Долна Лужица може да се посочи град Лукау, а на Горна Лужица - Бауцен.
Лужишки сърби (Сорби) [редактиране]
Лужишките сърби (сорбите) са славянската общност, населяваща областта Лужица. Техният брой е около 60,000, от които 40,000 живеят в Горна Лужица, а останалите 20,000 в Долна Лужица. Много от тях все още говорят лужишки езици , а голяма част от пътните знаци освен на немски са написани и на лужишки.
Броят на говорещите лужишки език сорби, обаче, намалява, а долнолужишкият език е особено застрашен. Причините за това са и бързо намаляващото население на цяла Саксония - 20% през последните 10 до 20 години. Лужишките славяни се опитват да запазят културната си идентичност чрез традиционните си носии и с особените си къщи. Минната индустрия в областта, нуждаеща се от територии, е причина за разрушаване на много типични сорбски селца в миналото. Горнолужишки език се преподава в много начални училища и гимназии и в два университети ( в Дрезден и в Прага). Проектът "Witaj" ("Добре дошли!") включва 8 основни училища, в които лужишки език е основният за няколко стотин лужишки деца.
Главната религия на лужишките сърби е християнството. Основно са протестанти, но има и католици.
Тъй като Лужица е основно на територията на Германия мнозинство в този район са немците.
История [редактиране]
.jpg)
Според най-старите открити свидетелства Лужица първоначално е била населена от келти. По-късно към 100 г. пр.Хр. по тези земи се заселват германски племена. Към 600 г. след Христа славяни се появяват в областта и се заселват за постоянно. Лужица става част от Франкската империя и се управлява от Карл Велики под името Гаус (Gaus). След като първите поляци идват към 928 година, започва противопоставянето им с германците за контрол над района.
Лужица е управлявана последователно от Само, Великоморавия, чешкото Кралство Бохемия. След това е завладяна от Свещената Римска империя, неин управник е Лаужиц Геро II. След смъртта на император Ото III през 1002 година районът става едно от успешните западни завоевания на полския княз Болеслав I. Лужица е присъединена към полското кралство през 1018 година ,но остава в пределите му само за около 20 години, когато саксонските владетели и управници на херцогствата Майсен и Бранденбург си я връщат обратно. През 1076 областта става зестра и е подарена на бохемския княз Вратислав II от императорът на Свещената Римска империя - Хенри IV. Около 1200 г. голям брой германски заселници се настаняват в гористите райони на Лужица, където не живеят славяни.
Горна Лужица е под бохемска власт до Тридесетгодишната война, когато става част от Саксония. През 1815 година Горна Лужица е разделена, а източната и част около Гьорлиц е дадена на Прусия. След лутеранската реформация Лужица се превръща основно в територия , заселена от протестанти , въпреки че сорбите запазват католическата си вяра . Градчето Хернхут между Любау и Цитау, е основано през 1722 от моравски изгнаници, преследвани от официалната църква. Тук те създават църковното учение на Моравската църква в Хернхут, откъдето го разпространяват из цял свят.
През 1945 източната част на Лужица окончателно е върната към Саксония, а през 1952, когато Саксония е разделена от комунистическите властина 3 административни единици Лужица е присъединена към Окръг Дрезден. През 1990 след обединението на Германия Лужица отново става част от Саксония.
Саксонско и Пруско управление [редактиране]
През 1635 по-голямата част от Лужица става част от Саксония, с изключение на малка територия около град Котбус, която принадлежи на провинция Бранденбург още от 1492. След като управникът на Саксония е избран за полски крал в 1697 Лужица се превръща в стратегически важна област, използвана за сухоземна връзка мужду саксонските и полските земи на кралете на Полша.
След конгресът от Виена в 1815 Прусия получава правото да владее Лужица, с изключение на най-южните райони около градовете Бауцен, Каменц и Зитау, които остават в границите на Саксония. Лужишките сърби в Прусия искат техните земи да се отделят в отделна административна единица. Вместо това областта, която населяват е разделена на няколко пруски провинции.
През 19 и 20 век под пруско управление лужишките сърби успяват да запазят идентичността си на отделна етническа група. Това е времето ,когато съвременните форми на горно и долнолужишките езици се утвърждават, развива се литуратурата на техния език и се появяват много организации за защита на правата им.
В границите на Третия Райх [редактиране]
Щастливите времена за населението на Лужица обаче свършват след началото на нацисткия режим в Германия. След като начело на държавата застава Хитлер, отношението към всички малцинства и етноси, различни от немския, коренно се променя. Всички организации на лужишките сърби са забранени, всички вестници и списания на лужишки език са спрени от печат, а всякаква употреба на този език е строго забранена. През Втората световна война лужишките активисти са арестувани и убити или изпратени в концентрационни лагери. От 1942 до 1944 действа Лужишкият национален комитет, формиран в окупираната от нацистите Варшава. Негова цел е да защитава сорбите от властите, които ги преследват. След края на войната Лужица е разделена между Източна Германия и Полша. Полското комунистическо правителството изселва всички германци и сорби, живеещи на изток от река Ниса в периода от 1945 до 1946.
След 1945 [редактиране]
След 1945 и края на войната Лужишкия национален комитет прави опити да създаде Лужишка държава или да присъедини Лужица към Чехословакия, а цялото немско население да бъде изсеселено от региона. Домовината (официалния съвет на сорбите), обаче, се противопоставя на това решение в полза на оставането в немската държава.
През 1950 лужишките сърби получават правото свободно да използват езика си и да следват традициите като малцинство във федерална провинция Саксония. Построени са лужишки училища, издават се лужишки вестници, а Домовината е възстановена, но поставена под строгата опека на комунистическата партия. Местните институции подкрепят промените, а дори има желание от страна на немското мнозинство за създаване на провинция Лужица в границите на Германия, но с по-специални права.
Плановете са изоставени след обединението на Германия през 1990 година. Конституциите на Саксония и Бранденбург гарантират културна автономия на славянското малцинство. През 2005 е създадена партия на лужишките сърби (Serbska Ludowa Strona - SLS).
Демографски данни (към 1900) [редактиране]
Демографски данни за Лужица към 1900 година
Дял на сорбите от общото население
- Котбус (провинция Бранденбург) 55.8%
- Хойесверда (провинция Силезия) 37.8%
- Бауцен (Кралство Саксония) 17.7%
- Ротенбург (провинция Силезия) 17.2%
- Каменц (Кралство Саксония) 7.1%
Общ брой: 93,032
Броят на сорбите в Лужица значително е намален в сравнение с началота на 20 -ти век, заради бракове с немци, културна асимилация поради индустрализацията и урбанизацията, нацисткия режим и дискриминация след края на Втората световна война.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- Карта на Горна и Долна Лужица към 1715
- Карта на Саксония и Лужица към 1789
- Информация за лужишките сърби
- Официалния сайт на Домовината на сорбите
- Интернет портал на сорбите
