Луиджи Мария Албертис

Луиджи Мария Албертис италиански естественик Роден: 21 ноември 1841 Генуа, Италия Починал: 2 септември 1901

Луиджи Мария Албертис (на италиански Luigi Maria d'Albertis) (1841 - 1901) италиански естественик и изследовател на Нова Гвинея.

Още съвсем млад през 1860 става активен борец за независима Италия и под знамената на Джузепе Гарибалди се сражава в Сицилия.

През 1871-1872 участва в експедицията на Одоардо Бекари в западната част на Нова Гвинея.

През 1876 отново заедно с Одоардо Бекари, на кораба "Нева", предприемат плаване нагоре по река Флай в Нова Гвинея, като за осем седмици се изкачват на около 580 км нагоре по течението на реката, като я изследват и откриват множество от притоците ѝ, в т.ч. най-големият ѝ ляв приток – река Стриклънд. На борда на парахода се намира и младия тогава инженер Лоурънс Харграйв, който по-късно става пионер на авиацията. По време на експедицията Албертис събира огромно количество образци от птици, растения и насекоми. В края на осмата седмица голяма част от екипажа на парахода са болен от малария, в т.ч. и самия Албертис, който е и контузен в двата крака при едно стълкновение с местното население и се налага да се прекрати по-нататъшното плаване по реката.

Албертис смята, че с папуасите трябва да се говори с езика на оръжието и по време на плаването по реката с "превантивни цели" заповядва папуските села да бъдат обстрелвани с картеч и динамитни патрони. И когато "Нева" предприема второто си плаване нагоре по реката, пътешествениците са посрещнати с град от копия и стрели. Албертис не успява да изплаши местните жители, но ги ожесточава и ги превръща в заклети врагове на европейците.

През 1877 отново прави опит да се изкачи още по-нагоре по Флай, но е принуден да отстъпи поради по-горе посочените причини.

След завръщането си в Европа Албертис организира музей в родния си замък на събраните от него образци. Същите сега се намират в Природонаучния музей на Джакомо Дория. Географските резултати от двете експедиции са особено големи. Албертис и Бекари изясняват височинната зоналност на новогвинейската флора и установяват, че в централната част на острова от запад-северозапад на изток-югоизток се простира верига от мощни високопланински хребети, която се явява вододел между речните системи в южната и северната част на Нова Гвинея.

Публикации

• Journies up the Fly River and in other parts of New Guinea. Proceedings of the Royal Geographical Society 1879 (read at the Evening Meeting, November 11th 1878):4–16 (incl map).
• New Guinea: What I Did and What I Saw. Vol. I and II. London: S. Low Marston Searle & Rivington, 1880 г.

Източници

• Свет, Я. М., История открытия и исследования Австралии и Океании, М., 1966 г., стр. 275-276, 283-184, 286. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279845/