Луиза-Елизабет Бурбон-Орлеанска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луиза-Елизабет Бурбон-Орлеанска
Louise-Élisabeth d'Orléans
кралица на Испания
Портрет от Жан Рак, 1724
Портрет от Жан Рак, 1724

Родена
Починала
16 юни 1742 г. (32 г.)
ПогребанаПариж, Франция

РелигияКатолическа църква
Управление
Период1724 г.
ПредшественикИзабела Фарнезе
НаследникИзабела Фарнезе
Други титлипринцеса на Астурия
Герб
Семейство
РодБурбони
БащаФилип II Орлеански
СъпругЛуис I Испански (20 януари 1722)
Луиза-Елизабет Бурбон-Орлеанска в Общомедия

Луиза-Елизабет Бурбон-Орлеанска (на френски: Louise Élisabeth d'Orléans; на испански: Luisa Isabel de Orleans) е френска принцеса и кралица на Испания – съпруга на испанския крал Луис I.

Произход и ранни години (1709 – 1720)[редактиране | редактиране на кода]

Луиза-Елизабет е родена на 9 септември 1709 г. във Версай, Франция. Тя е четвърто дете на орлеанския херцог Филип II – регент на малолетня Луи XV, и на Франсоаз дьо Бурбон – призната дъщеря на крал Луи XIV и маркиза Дьо Монтеспан. По бащина линия Луиза-Елизабет се пада племенница на Кралят-Слънце, а по майчина – негова внучка, което ѝ давало правото да носи титлата принцеса дю санг (принцеса на кръвта). До омъжването си Луиза-Елизабет е наричана мадмоазел Дьо Монпансие.

Луиза-Елизабет не получава добро образование – подобно на петте си сестри тя получава оскъдно манастирско образование, поради което се смята за неподходяща партия за брак. През 1715 г. бащата на Луиза-Елизабет фактически установява своята едноличната власт във Франция от името на малолетния крал. През 1718 г. Франция и Испания водят помежду си т.н. Война на четворния съюз. Испанският крал Филип V е принуден да иска мир от Франция, на която предлага сключване на съюз, чрез династичен брак между малолетния Луи XV и инфанта Мариана-Виктория, от една страна, и между си Луис и една от дъщерите на френския регент, от друга.

Принцеса на Астурия (1721 – 1723)[редактиране | редактиране на кода]

По това време само Луиза-Елизабет и сестра ѝ Филипин са единствените неомъжени дъщери на Филип II Орлеански. Решено е, че Луиза-Елизабет е най-подходяща за съпруга на испанския престолонаследник. Така през 1721 във Версай между Луиза-Елизабет и Луис Испански е сключен символичен брак по довереност (в отсъствието на младоженеца), след което Луиза-Елизабет е изпратена в Мадрид. В Мадрид тя среща хладен прием, особено от страна на мащехата на съпруга си – кралица Исабела Фернезе, но въпреки това на 20 януари 1722 Луиза-Елизабет и Луис Испански са венчани в катедралата на Лерма. Сестрата на Луиза-Елизабет е сгодена за другия син на испанския крал – Карлос, но бракът не се осъществява и Филипин е върната в Париж, където умира на 19 години.

Като съпруга на престолонаследника Луиза-Елизабет получила титлата Принцеса на Астурия. Въпреки високия си статус в испанския двор – втора след кралицата, принцесата на Астурия не получава полагащото ѝ се уважение – всяка нейна стъпка е зорко наблюдавана, а недостатъците ѝ стават причина за открити злословия по неин адрес. Липсата на подобаващо образование, не позволява на Луиза-Елизабет да отвърне правилно на нападките, а реакциите ѝ често се оказват твърде емоционални.

Испанска кралица (1724)[редактиране | редактиране на кода]

На 15 януари 1724 емоционално нестабилният крал Филип V Испански се отрича от престола и отстъпва короната на сина си Луис, а Луиза-Елизабет става нова кралица на Испания. Съпругът на Луиза-Елизабет обаче управлява едва седем месеца, след което умира от едра шарка. Тъй като двамата нямат деца, това налага Филип V отново да застане на престола.

Овдовяла рано, Луиза-Елизабет първоначално остава в Мадрид, но испанският двор не скрива враждебното си отношение към вдовстващата кралица, което става причина тя да се върне отново във Франция по молба на своята майка.

Последни години (1725 – 1742)[редактиране | редактиране на кода]

Отново във Франция, Луиза-Елизабет се установява в Париж, по-далеч от кралския двор на братовчед ѝ Луи XV. Като бивша кралица Луиза-Елизабет имала право на ежегодна пенсия от испанския двор в размер на 600 хиляди ливри, които Испания отказва да плаща, тъй като бракът между Луиза-Елизабет и покойния Луис I скоро е анулиран.

Далеч от публичното внимание, Луиза-Елизабет прекарва дните си в Шато дьо Винсен и Люксембургския дворец, който е подарен от баща ѝ на една от сестрите на Луиза-Елизабет. Забравена от всички, Луиза-Елизабет умира през 1742 г. и е погребана в църквата „Сен Сюлпис“ в Париж.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Louise Élisabeth d'Orléans в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​