Луиза-Мари-Аделаид дьо Бурбон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лиза-Мари-Аделаид
херцогиня на Орлеан
Luisa Maria Adelaida de Borbon Penthievre22.jpg
Лични данни
Родена 13 март 1753 г.
Париж, Франция
Починала 20 юни 1821 г.
Иври сюр Сен, Франция
Семейство
Брак Филип Егалите
Династия Бурбони
Баща Луи-Жан-Мари дьо Бурбон, херцог на Пантиевр
Майка Мария-Тереза-Фелисита д'Есте от Модена
Луиза-Мари-Аделаид дьо Бурбон, херцогиня на Орлеан (13 март 1753 - 23 юни 1821), е съпруга на орлеанския херцог Филип Егалите и е майка на последния френски крал Луи-Филип.

Луиза-Мари-Аделаид е дъщеря на Луи-Жан-Мари дьо Бурбон, херцог на Пантиевр, и на принцеса Мария-Тереза-Фелисита д'Есте от Модена. Родена е на 13 март 1753 г. в Отел дьо Тулуз - семейната резиденция в Париж. Майката на Луиза-Мари-Аделаид умира на следваща година. След смъртта и на брат си Луи-Александър, принц Дьо Ламбал, Луиза-Мари-Аделаид става най-богата наследница във Франция преди революцията.

Мари-Аделаид получава подобаващо за положението си образование — дванадесет години учи в манстира Монмартър край Париж. Мари-Аделаид се омъжва за Луи-Филип-Жозеф Орлеански, херцог на Шартр, на пищна церемония във Версай на 8 май 1769, след като предварително е представена на кралското семейство. Тъй като се омъжва за един от кръвните принцове на Франция, предбрачният договор на Мари-Аделаид е подписан от цялото кралско семейство, а след церемонията Луи XV дава богата вечеря в чест на младоженците, въпреки че самият той е имал известни колебания относно сключването на този брак.

Богатата мадмоазел Пантиевр, както наричат Мари-Аделаид след смъртта на брат й, донася на Орлеанския дом зестра от 6 милион ливри и годишна издръжка от 240 хиляди ливри. Двойката има шест деца:

Въпреки това бракът на Мари-Аделаид и Филип Орлеански не е щастлив заради постоянните изневери на съпруга.

След смъртта на стария орлеански херцог, титлата е наследена от Филип, а Мари-Аделаид започва да се титулува Нейно Височество, херцогинята на Орлеан.

След избухването на революцията семейството на Мари-Аделаид, за разлика от много други френски аристократи, остава във Франция. По време на революцията Филип Орлеански се държи като краен революционер и през 1791, под името Филип Егалите той е избран и за член на Конвента като част от групата на монетенярите. Поведението му обаче се струва подозрително на жирондинците, които са настроени срещу всичи членове на голямото семейство на Бурбоните. По това време Мари-Аделаид e разделена със мъжа си и живее при баща си в Шато дьо Бизи, Нормандия. Семейство Егалите попада под прицела на революционните власти през 1793 г., когато най-големият син Мари-Аделаид Луи-Филип, който служи във френската армия като генерал Егалите, прави опит да преговаря с австрийците. На 6 април властите арестуват всички членове на семйство Орлеан, които са останали във Франция. В затвора попадат съпругът на Мари-Аделаид и двамата им по-малки сина — Луи-Антоан и Луи-Шарл. Луи-Филип успява да избяга през италианската граница при сестрите си, които са прунудени от баща си да заминат още през 1792 г. Поради лошото си здравословно състояние Мари-Аделаид получава разрешение да остане във Франция и е поставена под стража във Шато дьо Бизи. На 6 ноември 1793 Филип Егалите е екзекутиран.

След екзекуцията на съпруга си Мари-Аделаид, сега известна като вдовицата Егалите, е затворена в Люксембургския дворец, който е превърнат в затвор. Там тя среща "любовта на живота си" — бившия член на Конвента Жак-Мари Рузе, затворен след падането на жирондинците. Разминала се на косъм от екзекуцията, след падането на Робеспиер през юли 1794 г. Мария-Аделаида е преместена в Пансиона Беломе, превърнат в затвор за богати. През 1796 Жак-Мари Рузе, който след освобождаването си става член на съвета на 500-те, успява да издейства освобождаването на Мари-Аделаид както и на двамата й сина от затвора в Марсилия. Рузе и вдовицата Егалите остават заено до 1797 г, когато с декрет всички Бурбони са изгонени от Франция.

От 1797 г. до реставрацията на монархията Мари-Аделаид живее в Испания при зълва си Батилда Орлеанска, последната принцеса Дьо Конде. Малко по-късно при тях пристига и Жак-Мари Рузе. Мари-Аделаид обаче никога повече не вижда двамата си по-малки сина, които умират в изгнание.

След реставрацията на монархията Мари-Аделаид се завръща във Франция, където умира от рак на гърдата в замъка си Иври сюр Сен на 20 юни 1821 г.