Луиза дьо Ла Валиер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луиза дьо Ла Валиер
метреса на Луи XIV
Луиза дьо Ла Валиер 
Родена: 6 август 1644
Тур, Франция
Починала: 7 юни 1710
Париж, Франция

Луиз Франсоаз дьо Ла Бом Льо Блан (на фр. Louise Françoise de La Baume Le Blanc), по-късно херцогиня дьо Ла Валиер, е любовница на Луи XIV.

През 1661 г. Луиза става почетна госпожица на Хенриета Английска, първата съпруга на Орлеанския херцог, брата на краля. 17-годишната госпожица е много чаровна, но леко накуцва в резултат от травма, получена от падане с кон. Още през същата година Луиза (по идея на граф дьо Сен-Енян) е въвлечена в една дворцова интрига – налагало се да се отклони вниманието от зараждащата се близост между Луи XIV и Хенриета Английска, затова бил нужен „параван” или както се изразявали по онова време „чадър”. Тази роля трябвало да се изпълнява от нищо не подозиращата Луиза, а от краля се очаквало единствено да се преструва, че има връзка с нея. Луиза обаче тайно обичала краля още от пристигането си в двора, а самият Луи XIV скоро паднал в собствения си капан – запленен от младата жена, той я прави своя фаворитка.

Не след дълго около Луиза се заформя нова дворцова интрига – този път Никола Фуке се опитал да се възползва от нейното положение като й предложил 20000 пистола, за да ходатайства за него пред краля (по онова време позициите на Фуке в двора вече били доста разклатени). Луиза отказва, но Луи XIV научава за това предложение и това само утежнява и без това незавидното положение на Фуке.

Луиза ражда 4 деца от краля като само последните 2 достигат зряла възраст и са официално признати:

След смъртта на Ана Австрийска през 1666 г., Луи XIV афишира открито тяхната връзка, което не се харесва никак на Луиза, която предпочитала дискретността пред публичните демонстрации. По същото време в двора се завръща красавицата Маркиза дьо Монтеспан. Кралят за пореден път е покорен и търси начини да я направи своя любовница. Началото на връзката му с Мадам дьо Монтеспан (около 1667) всъщност поставя и началото на оттеглянето на кралското благоразположение за Луиза дьо Ла Валиер. Въпреки това известно време Луиза за пореден път е принудена да изпълнява ролята на „параван”, за да не се шуми около връзката на краля с омъжена жена. В надеждата си да си върне любовта на краля, когото не е спирала да обича, Луиза изтърпява всички унижения, на които я подлага новата фаворитка, известна с хапливия си език и сарказма си. През 1670 г., след продължително заболяване, вероятно в резултат на помятане, Луиза намира утеха в религията и през 1674 г. взима решение да влезе в манастир на кармелитките. Тъй като правилата в този орден изисквали пълен отказ от всякакъв светски живот и множество лишения, в двора това се възприело като провокация. Още повече шум се вдигнал заради публичното извинение, което Луиза дьо Ла Валиер държала да поиска от кралицата. Принудена да иска разрешение от Луи XIV, за да се оттегли в манастира, Луиза отказва предложенията да постъпи в манастир с не толкова суров режим. Давайки обета си, приема името Louise de la Miséricorde (miséricorde на фр. е „милост”). В манастира неколкократно я посещава кралицата.

Луиза дьо Ла Валиер умира през 1710 г. след 36 години монашески живот и е погребана в гробището към манастира. Известният френски писател Сен-Симон не се поколебава да я нарече „светица”, а Сен-Бьов казва, че от трите най-известни метреси на Луи XIV Луиза дьо Ла Валиер е „безспорно най-интересната, единствената истински интересна измежду тях”.

Тя вдъхновява и Александър Дюма - баща за персонажа на Луиза дьо Ла Валиер в романа му Виконт дьо Бражелон.


Външни препратки[редактиране | edit source]

Библиография[редактиране | edit source]

  • John J Conley, « Mademoiselle de la Vallière: the logic of mercy », The Suspicion of virtue : women philosophers in neoclassical France, Ithaca, Cornell University Press, 2002
  • Jean-Christian Petitfils, Louise de La Vallière, Paris, 2002.
  • Jean-Christian Petitfils, Louis XIV, Paris, 2002.