Луи-Жозеф дьо Монкалм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи-Жозеф дьо Монкалм
генерал-майор
Portrait of Montcalm.JPG
Информация
Години на служба 1727 - 1759
Служил на Flag of France.svg Франция
Войни Война за полското наследство
Война за австрийското наследство
Френско-индианска война

Живял 28 февруари 1712 - 14 септември 1759
Роден Вестрик, Франция
Починал Квебек, Канада
Луи-Жозеф дьо Монкалм в Общомедия

Луи-Жозеф дьо Монкалм-Гозон, маркиз дьо Сен Веран (на френски: Louis Joseph de Montcalm-Gozon, Marquis de Montcalm) е френски военачалник, командир на френските войски във Северна Америка по време на Седемгодишната война.

Ранни години[редактиране | edit source]

Монкалм е роден в семейството на Луи-Даниел дьо Монкалм и Мария-Тереза дьо Пиер. През 1727 г. постъпва във френската армия, а през 1729 г. получава капитанско звание. След смъртта на баща си става маркиз на Сен-Веран, наследявайки всички права и привилегии на титлата му. С положението си той се жени за богата благородница и има щастлив брак с 12 деца. Участва в войните за полското (1733-1735) и австрийското (1740-1748) наследство. През 1743 г. получава чин полковник. Ранен е и попада в плен в битката при Пиаченца през 1746 г., като е освободен след няколко месеца. Ранен е повторно през 1748 г., малко преди края на войната. В течение на седем години (1749-1756) живее в провинцията с пенсия от 2 000 ливри (към 1753 г.) и се занимава със възпитаване на деца и инспекции във полка си от време на време.

Участие в Седемгодишната война[редактиране | edit source]

Генерал маркиз дьо Монкалм командва френската войска в битката при Авраамови поля

През 1756 г. той е назначен за командир на френските войски в Северна Америка. По време на първите години от Френската и индианска война (северноамериканският театър на Седемгодишната война) провежда много успешни военни операции срещу британските войски, като например обсадата на форт Осуиго на брега на река Онтарио и отказва капитулацията на британците, тъй като английските войници не са достатъчно смели. През 1757 г. превзема форт Уилям Хенри по южното крайбрежие на езерото Джордж. През 1758 г. побеждава петкратно превъзхождащия противник в битката при форт Карийон, проявявайки изключителен професионализъм и огромни лидерски качества. В края на войната ръководи отбраната на крепостта Квебек, а на 13 септември 1759 г. е смъртоносно ранен в битката при Авраамови поля, поради което армията му се предава и англичаните спечелват войната. Когато му казват, че смъртта му е неизбежна, той отвръща:

Нека да е така. Аз съм щаслив, че не видях как Квебек капитулира.

Умира на 14 септември 1759 г. в полевата болница на брега на река Сейнт Чарлз, близо до Квебек.

Външни връзки[редактиране | edit source]