Луи Айер
|
||||||||
Луи-Емил Айер (на френски: Louis-Emil Eyer) е български педагог и общественик от швейцарски произход, смятан за основател на спортното движение в България.
[редактиране] Биография
Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други.[1][2]
При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяваянето на мобилизацията той сформира в Русе юнашки легион с който и се включва в българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст „За храброст“.[3][2]
След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции и дарява всички приходи на българските ветерани от войните.[2]
При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно. За да спасят неговия живот, първоначално той е зачислен към обоза срещу което протестира. След това влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.[2]
В 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра.[4] В негова чест е именувана и улица в София, квартал Гоце Делчев, както и връх Айер в планината Сентинъл, Антарктида.
[редактиране] Бележки
- ↑ Енциклопедия България, том 1, София, 1978, стр. 43.
- ↑ а б в г Карайотов/Райчевски/Иванов
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
- ↑ Предложение за награждаване на Луи Айер с българско държавно отличие
[редактиране] Литература
- Луи Айер в Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, стр. 256
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
