Луи Айер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Айер
български педагог
Луи Айер 
Роден: 17 ноември 1865
Хомберг, Швейцария
Починал: 2 септември 1916  (на 50 години)
Дойран, Сърбия

Луи-Емил Айер (на френски: Louis-Emil Eyer) е швейцарски и български учител и общественик, смятан за основател на спортното движение в България. Загива на фронта през Първата световна война като български офицер.

Биография[редактиране | edit source]

Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Ньошател и преподава спортни дисциплини в град Вьове.

В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още 9 швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс[1][2]. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз „Юнак“[3]

Корица на "Pro Bulgaria" на Луи Айер

.

При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг. В деня на обявяването на мобилизацията сформира в Русе юнашки легион, с който и се включва в българската войска като доброволец. По време на Междусъюзническата война Айер е командир на 1-ва рота на 12-та лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, сформирана в Бургас. С нея се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на 2 пъти е награждаван с кръст „За храброст[4][2].

След разгрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции и дарява всички приходи на българските ветерани от войните[2]. Публикува статии за България във вестник „Ла Женев“[3].

При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно се включва в армията. За да спасят неговия живот, първоначално е зачислен към обоза, срещу което протестира. След това влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония[2].

В 1991 година в Русе е учредено Българско-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На него е наименуван стадионът в Силистра[5]. В негова чест са именувани също улица в София и връх Айер в планината Елсуърт, Антарктида.

Литература[редактиране | edit source]

  • Карайотов, Иван, Стоян Райчевски, Митко Иванов. История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, „Тафпринт“ ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1, с. 256
  • Lettau, Marc. Louis Eyer, nationaler Idealheld. // Der kleine Bund. 26 ноември 2005.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия България, том 1, София, 1978, стр. 43
  2. а б в г Карайотов/Райчевски/Иванов
  3. а б ((bg)) Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 30.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15
  5. Предложение за награждаване на Луи Айер с българско държавно отличие
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.