Луи Алтюсер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Алтюсер
френски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Школа Марксизъм, структурализъм
Луи Алтюсер в Общомедия

Луи Пиер Алтюсер (френски: Louis Pierre Althusser, произношение: [altyˡseʁ]; 16 октомври 1918 - 22 октомври 1990) е френски философ марксист. Той е роден в Алжир и е учил в Екол Нормал Сюпериор в Париж, където по-късно става професор по философия.

Алтюсер е през целия си живот член, а понякога и силен критик, на Френската комунистическа партия. Неговите аргументи и тезиси са положени срещу заплахите, които той вижда като атакуващи теоретичните основи на марксизма. Това включва както на влиянието на емпиризма върху марксистката теория, и хуманистчните и реформистки социалистически ориентации, които се прояват като девиации в Европейските комунистическите партии, както и на проблема с "култа към личността" и този на идеологията сама по себе си.

Алтюсер обикновено се посочва като структурален марксист, въпреки че отношенията му с другите школи на френския структурализъм не са на опростена принадлежност, той е критичен към много аспекти на структурализма.

Последните години на Алтюсер са белязани от силно падение, след като удушава и убива съпругата си, за което пледира за понижено чувство за отговорност (временна невменяемост) и е хоспитализиран в психиатрия за известно време.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Montesquieu, la politique et l'histoire, PUF, 1959 (rééd.)
  • Pour Marx, Maspero, coll. « Théorie », 1965 ; (rééd. avec un avant-propos d'Étienne Balibar et postface de Louis Althusser, coll. « La Découverte / Poche », 1996).
  • Lire le Capital (1965 ), в съавторство с Жак Рансиер,Етиен Балибар и др. PUF, coll. « Quadrige », 1996.
  • Philosophie et philosophie spontanée des savants (1967), Maspero, coll. « Théorie », 1974.
  • Éléments d'autocritique, Hachette, coll. « Analyse », 1974.
  • Positions, Éditions Sociales, 1976; réédition coll. « Essentiel », 1982.
  • Écrits sur la psychanalyse. Freud et Lacan, Stock / IMEC, 1993; rééd. Le Livre de poche, coll. « Biblio-essais », 1996.
  • Sur la philosophie, Gallimard, coll. « L'infini », 1994.
  • Philosophie et marxisme : entretiens avec Fernanda Navarro (1984-1987)
  • La Transformation de la philosophie : conférence de Grenade (1976).
  • Écrits philosophiques et politiques vol.1, vol.2, textes réunis par François Matheron, Stock / IMEC, 1994-5.
  • Le Retour à Hegel (1950)
  • Marx dans ses limites (1978)
  • Machiavel et nous (1962-1986), Stock/Imec 1994; Tallandier 2009.
  • Sur Lévi Strauss (1966)
  • Sur Feuerbach (1967)
  • Sur Brecht et Marx (1968)
  • Cremonini, peintre de l'abstrait (1977)
  • Lam (1977)
  • Politique et Histoire de Machiavel à Marx - Cours à l'École normale supérieure 1955-1972, Seuil, coll. « Traces écrites », 2006
  • Lettres à Hélène, préface de Bernard-Henri Lévy, Grasset/IMEC, 2011
    • на български език

За Материалистическата диалектика в сб. Практиката, София:СУ, 1990, сс. 133-172

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Louis Althusser“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.