Луи Барту

Луи Барту
	Луи Барту
френски политик
Роден	25 август 1862 г. Олорон-Сент-Мари, Франция
Починал	9 октомври 1934 г. (72 г.) Марсилия, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Семейство
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Луи Барту в Общомедия

Жан-Луи Барту (на френски: Jean Louis Barthou) (25 август 1862 – 9 октомври 1934) е френски политик от периода на Третата френска република.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Олорон-Сент-Мари във френската област Аквитания на 25 август 1862 г. Има юридическо образование, но бързо се пренасочва към политиката. Експерт по право и история на трейдюнионите.

Избран за депутат във френския парламент за първи път през 1889 г. От 1894 г. заема министерски кресла (включително министър на отбраната), а от 22 март 1913 г. до 9 декември 1913 г. е министър-председател на Франция. Председател на репарационната комисия от 1922 до 1926 г.

На 9 февруари 1934 г. встъпва в длъжност като министър на външните работи. Той е ключова фигура за изработването на френско-съветския договор за взаимопомощ, който е подписан от наследника му Пиер Лавал.

Като министър на външните работи Барту посреща югославския крал Александър I по време на неговото посещение през октомври 1934 г., когато и двамата са убити Марсилия на 9 октомври 1934 г.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 9 октомври Александър І е застрелян от Владо Черноземски, който е прострелян от полицейски ескорт и умира на същия ден. Барту също е ранен и умира от загуба на кръв от раменната артерия (грижите за него се оказват твърде закъснели).

Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е представен на разположение на обществеността до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Жак дьо Лоне. Докладът разкрива, че министърът е бил ударен от куршум 8 mm калибър, 1892 модел – калибър и модел, използвани от френската полиция.

През 1957 г. източногерманският вестник Neues Deutschland (Нова Германия) публикува предполагаема кореспонденция между Херман Гьоринг и Ханс Шпайдел – тогава помощник военен аташе на Германия в Париж, достигнал до висок военен пост в НАТО през 1957 г.

Съгласно публикуваната кореспонденция смъртта на Барту е умишлена и убийството е планирано и подготвено от германците с личното одобрение на Хитлер. Тази версия се повтаря в книгата и във филма „Операция „Тевтонски меч“ (Unternehmen „Teutonenschwert“). Твърдението се оспорва като германска пропаганда.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Малафеев, К. А. Луи Барту – политик и дипломат. М., Международные отношения, 1988