Луи Барту

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Барту
френски политик
Луи Барту 
Роден: 25 август 1862 г.
Починал: 9 октомври 1934 г. (72 г.)

Жан-Луи Барту (на френски: Jean Louis Barthou) (25 август 1862 - 9 октомври 1934) е френски политик от периода на Третата френска република.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Олорон-Сент-Мари във френската област Аквитания на 25 август 1862 г. Има юридическо образование, но бързо се пренасочва към политиката. Експерт по право и история на трейдюнионите.

Избран за депутат във френския парламент за първи път през 1889 г. От 1894 г. заема министерски кресла (включително на министър на отбраната), а от 22 март 1913 г. до 9 декември 1913 г. е министър-председател на Франция. Председател на репарационната комисия от 1922 до 1926 г.

На 9 февруари 1934 г. встъпва в длъжност като министър на външните работи. Той е ключова фигура за изработването на френско-съветския договор за взаимопомощ, който е подписан от наследника му Пиер Лавал.

Като министър на външните работи Барту се среща с югославския крал Александър I по време на неговото посещение в Марсилия през октомври 1934 г. Убит е в Марсилия на 9 октомври 1934 г. заедно с югославския крал.

Убийство[редактиране | редактиране на кода]

На 9 октомври Александър І е застрелян от Владо Черноземски, който пък е прострелян и убит на място от полицейски ескорт. Барту също е ранен и умира от загуба на кръв от раменната артерия (грижите за него се оказват твърде закъснели).

Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е представен на разположение на обществеността до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Jacques de Launay. Докладът разкрива, че министърът е бил ударен от куршум 8 mm калибър, 1892 модел - калибър и модел, използвани от френската полиция.

През 1957 г. източногерманският вестник Neues Deutschland (Нова Германия) публикува предполагаема кореспонденция между Херман Гьоринг и Ханс Шпайдел - тогава помощник военен аташе на Германия в Париж, достигнал до висок военен пост в НАТО през 1957 г.

Съгласно публикувата кореспонденция смъртта на Барту е умишлена и убийството е планирано и подготвено от германците с личното одобрение на Хитлер. Тази версия се повтаря в книгата и във филма „Операция Тевтонски“ меч (Unternehmen Teutonenschwert). Твърдението се оспорва като пропаганда.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Малафеев, К. А. Луи Барту – политик и дипломат. М., Международные отношения, 1988