Луи Барту

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи Барту
френски политик
Луи Барту 
Роден: 25 август 1862
Олорон-Сент-Мари, Франция
Починал: 9 октомври 1934
Марсилия, Франция

Жан-Луи Барту (на френски: Jean Louis Barthou) (25 август 1862 - 9 октомври 1934) е френски политик от периода на Третата френска република.

Роден е в Олорон-Сент-Мари във френската област Аквитания на 25 август 1862 г. Има юридическо образование, но бързо се пренасочва към политиката. Експерт по право и история на трейдюнионите. Избран за депутат във френския парламент за първи път през 1889 г. От 1894 г. заема различни министерски кресла, а от 22 март 1913 г. до 9 декември 1913 г. е министър-председател на Франция. Председател на репарационната комисия от 1922 до 1926 г.

На 9 февруари 1934 г. встъпва в длъжност министър на външните работи, но е убит в Марсилия на 9 октомври 1934 г. заедно с югославския крал Александър. Той е ключова фигура за изработването на френско-съветския договор за взаимопомощ, който е подписан от наследника му Пиер Лавал.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Като министър на външните работи Барту се среща с югославския крал Александър I по време на неговото посещение в Марсилия през октомври 1934. На 9 октомври, Александър е застрелян от Владо Черноземски, който пък е прострелян и убит на място от полицейски ескорт. Барту също е ранен, и умира от загуба на кръв от раменната артерия (той не е бил лекуван, докато не е станало твърде късно).

Балистичният доклад за куршумите, открити в автомобила, в който е извършен атентатът, е изготвен през 1935 г., но не е на разположение на обществеността до 1974 г. Публикуван е за първи път от белгийския историк Jacques de Launay, и разкрива, че министърът е бил ударен от куршум 8 mm калибър, 1892 модел. Калибър и модел, използвани от френската полиция.

През 1957 г., източногерманският вестник Neues Deutschland (Нова Германия), публикува предполагаема кореспонденция между Херман Гьоринг и Ханс Шпайдел. През 1934 г., Шпайдел е бил помощник на немския военен аташе в Париж; през 1957 г. той е бил високопоставен командир на НАТО. Съгласно предполагаемата кореспонденция смъртта на Барту е умишлена и убийството е планирано и подготвено от германците с личното одобрение на Хитлер. Тази версия се повтаря в книгата и във филма Unternehmen Teutonenschwert (Операция Тевтонски меч). Това твърдение се оспорва като пропаганда.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Малафеев, К. А. Луи Барту — политик и дипломат. М., Международные отношения, 1988.