Луи II (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи II
Луи II (в средата) получава владетеските инсигнии от мащехата му Рихилда (миниатура от Grandes Chroniques de France)

Луи II (на латински: Ludowicus Balbus, на френски: Louis II de France, Louis le Bègue; * 1 ноември 846; † 10 април 879 в Компиен) е най-голямият и единствен останал жив син и наследник на Карл II Плешиви и на Ирментруда Орлеанска. Известен е с прякора "Заекващия" заради говорния му дефект, който му е пречил да се изразява на публични места и е уронвал авторитета му.

Луи II първоначално е коронясан за крал на Аквитания през 867 г., после за крал на франките от 877 г.

Женил се е два пъти и има общо шест деца. От първия му брак от март 862 г. с Ансгард Бургундска (826–880) се раждат бъдещите крале Луи III (863/865–882) и Карломан (866–884) и дъщерите Хилдегард и Жизел († 884). Луи II се развежда след 866 г.

От втория му брак от 875 г. с Аделаида от Фриули (850–901) се раждат Ерментруда (* 875) и Шарл III (879–929), който се появява на бял свят след неговата смърт.

Луи II бил физически слаб и на практика е нямал никакво политическо влияние, бил е изцяло доминиран от аристокрацията.

Източници[редактиране | edit source]

  • Félix Grat, Jacques de Font-Réaulx, Georges Tessier, Robert-Henri Bautier (Hrsg.): Recueil des actes de Louis II le Bègue, Louis III et Carloman II, rois de France (877–884). Paris 1978.
  • Brigitte Kasten: Königssöhne und Königsherrschaft. Hahn, Hannover 1997, ISBN 3-7752-5444-7.
  • Pierre Riché, Les Carolingiens, une famille qui fit l'Europe, Paris, Hachette, coll. Pluriel,‎ 1983 (réimpr. 1997), 490 p., ISBN 2-01-278851-3

Външни препратки[редактиране | edit source]

Шарл I крал на Франция (877 – 879) Луи III