Луи I Валоа-Анжуйски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи I Валоа Анжу
Херцог на Анжу
Loísd'Anjau.jpg
Лични данни
Други титли граф на Мен, граф на Турен, крал на Неапол и Йерусалим, граф на Прованс и Форкалкие
Родена 23 юли 1323 г.
Замъка Венсен, Франция
Починала 20 септември 1384 г.
Бишелие, Неапол
Семейство
Династия Дом Валоа-Анжу
Баща Жан II, крал на Франция
Майка Бона Люксембургска
Брак Мари дьо Блоа
Герб Blason duche fr Anjou (moderne).svg
Луи I Валоа Анжу в Общомедия

Луи I дьо Валоа, херцог Д'Анжу (23 юли 1323 г.- 20 септември 1384 г.), известен и като Луи I Анжуйски и Людовик I Неаполитански, е френски принц - втори син на френския крал Жан II и основател на Анжуйската линия на френската династия Валоа. През 1380 г. той е осиновен от неаполитанската кралица Джована I, след чиято смърт Луи I Анжуйски и потомците му започват да се титулуват крале на Неапол, превръщайки се в основни претенденти за неаполитанския престол, в борбата за който си съперничат с последните представители на старата Анжуйска династия в Неапол.

Произход[редактиране | edit source]

Луи I d'Aнжу и Maрия

Луи е роден на 23 юли 1323 г. в замъка Венсен. Той е втори си на френския крал Жан II и Бона Люксембургска. Луи е по-малък брат на френския крал Шарл V.

Луи Анжуйски взема участие в битката при Поатие през 1356 г., където се бие в батальона, командван от брат му дофина. Луи и Шарл се сражават храбро, но превъзхождащите сили на англичаните принуждават цялата им част да отстъпи по средата на сражението. Унизителното бягство спасява Луи и брат му от плен, което не случва с баща им и по-малкия им брат Филип, които са пленени от англичаните и откарани в Лондон. През 1360 г. е подписан договорът от Бретини, според който 40 френски благородници трябвало да бъдат предадени на англичаните като гаранция, че френският крал ще изплати посочената в договора сума - откуп за освобождаването му. Сред заложниците, изпратени в Англия през октомври 1360, е и Луи, който по това време вече е обявен за херцог на Анжу. Трудното финансово състояние на френския крал става причина откупът да не бъде събран навреме, а това проточва заложничеството на анжуйския херцог повече от първоначално договорените шест месеца. Луи Анжуйски опитва да договори условия за собственото си освобождаване, преговаряйки лично с крал Едуард III, но усилията му пропадат и той решава да избяга. Действията на Луи обаче срещат неодобрението на баща му, който, посрамен от недостойното поведение на сина си, сам се връща в Англия, за да защити честта си.

Луи Анжуйски играе важна роля при управлението на брат си Шарл V. Тогава Луи Анжуйски е назначен за кралски наместник в Лангедок и командва части от френската армия, сражаващи се в Аквитания. В завещанието на Шар V Луи Анжуйски бил посочен като един от регентите на малолетния Шарл VI. Херцогът обаче нарушава завещанието и се обявява за едноличен регент, присвоявайки голяма част от френската хазна.

През 1380 г. бездетната неаполитанска кралица Джована I осиновява Луи I Анжуйски и го обявява за свой наследник. Кралицата разчитала по този начин да привлече френски подкрепления срещу римския папа Урбан VI, който я отлъчил о обявил за крал на Неапол братовчед ѝ Карл от Дурацо. Луи дори е обявен за наследник на френските владения на неаполитанската кралица - графствата Прованс и Форкалкие. Въпреки че бил коронован от авиньонския папа Климент VII, Луи е принуден да остане във Франция, тъй като не успял да събере достатъчно средства, с които да финансира поход в Италия. Така той не успява да окаже необходимата помощ на Джована I, чиито сили били разбити през 1381 г. от тези на братовчед ѝ Карл от Дурацо. Самата кралица е пленена и затворена в замъка Сан Феле. През 1382 г. Луи I Анжуйски, подкрепен от авиньонския папа, множество френски благородници, както и от херцозите на Милано и Савоя, успява да събере пари, използвайки и тези, присвоени от френската хазна, и най-накрая събира войска, с която навлиза в Италия. Новината за това стига до Карл Анжуйски, който решава да изпревари събитията и след като убива Джована I, сам се обявява за крал на Неапол. Походът на Луи I Анжуйски, който според различни сведения разполагал с 40 хиляди рицари, обаче се оказва неуспешен. Карл III Анжуйски, който успява да събере 14 хилядна наемна войска, успява да отклони удара на французина от Неапол към периферията на кралството, прилагайки тактиката на партизанската война. Смъртта на савойския херцог на 1 март 1383 г. предизвиква оттеглянето на савойските рицари от кампанията и Луи I Анжуйски е принуден да моли за подкрепления от племенника си Шарл VI, който му изпраща войска начело с Енгеранд дьо Куси. Дьо Куси успява да превземе Арецо и да навлезе в пределите на Неаполитанското кралство. Луи I Анжуйски обаче умира в Бишелие, на 20 септември 1384 г., което слага край на по-нататъшните действия на Куси - той продава Арецо на Флоренция и се оттегля във Франция.

Семейство[редактиране | edit source]

През 1360 г. Луи I Анжуйски се жени за Мари дьо Блоа, дъщеря на херцога на Бретан Шарл I. Луи I Анжуйски и Мари дьо Блоа имат три деца: