Луи VI (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи VІ Дебели
Крал на Франция
Louis VI le Gros.jpg
Лични данни
Управление (1108—1137)
Роден 1 декември 1081
Париж,Франция
Починал 1 август 1137
замъка в Бетиси-Сен Пиер, Франция
Погребан в базилика Сен Дени
Предшественик Филип I
Наследник Луи VII Младия
Семейство
Династия Капетинги
Баща Филип I
Майка Берта Холандска
Брак Аделаида Савойска
Потомци Филип, Луи VІІ,Робер
Герб Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Луи VІ Дебели в Общомедия

Луи VI Дебели (фр. Louis VI Le Gros, l’Eveillé ou le Batailleur; 1 декември 1081, Париж, Франция — 1 август 1137, Франция)  —  крал на Франция (1108—1137), пети от династия на Капетингите. Син на крал  Филип I и Берта Холандска, внук на Анри I и Анна Ярославна, дъщеря на Великия княз на Киев Ярослав Мъдри.

Влияние от Сюже/Сугерий и обосноваване на кралската власт[редактиране | edit source]

Като второ дете, Луи е подготвян за църковен деятел. В манастира, където се възпитава, Луи се сближава със Сугерий , който му става съветник и приятел за цял живот. Пребиваването на Луи в манастира има огромно значение за изработване на неговите понятия за правата и дълга на краля.

Сугерий е син на селянин, но поради живия си ум и необикновени способности става сподвижник на бъдещия Луи VI, който също се обучава в абатството Сен Дени. През 1118 г. ,вече като крал, Луи изпраща Сюже на дипломатическа мисия като пратеник в двора на Гелазий II в Магелон, а впоследствие и в този на Каликст II. Като абат на Сен Дени, Сюже се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.

Идеите на Сюже за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за инвеститурата. Той се заема дейно с идейното укрепване на кралската власт и нейната сакралност. Паралелно утвърждава и култ към св. Дионисий Парижки като небесен покровител на цяла Франция.Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си Томас Бекет в Англия.

Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлува император Хайнрих V, Сугерий отива на бойното поле с хоругвата на абатството – орифлама; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля.

Луи VI

Царуване[редактиране | edit source]

Коронация на Луи в Oрлеан.Миниатюра от Жан Фуке

Почти 29-годишното царуване на този крал е съпътствано от постоянни борби с феодалите и англичаните. Той успява да засили властта и да стабилизира династията на Капетингите. Нисшите класи, угнетени от феодалите, се отнасят към Луи VІ със симпатия и съчувствие, а кралят нерядко се опира на тях, когато не му стигат собствени сили. Когато Хуго де Пюизе започва да граби манастири и църкви, Луи успява да превземе неговия замък (1111) едва когато, към него се присъединяват въоръжените сили на общините, заедно със свещениците. Макар политиката на Луи по отношение на градовете да не е напълно определена, но той предугажда значението на порасналите сили на градовете и значението им в борбата с феодалите.

Води войни за Нормандия с Англия, но без успех. Във войната с крал Хенри I Английски, Луи претърпява тежко поражение в битка при Бремюл  (1119), но въпреки това отстоява спорните области.

През 1124 г. печели победа срещу немския император. Стълкновението с Германия е причинено от факта,че Луи покровителства папа Каликст II.

Хайнрих V (Свещена Римска империя) ,/женен за Матилда, дъщеря на краля на Англия, Хенри I/,  заедно с тъст си, обявява война на Луи (1124).

Луи VІ се обръща към националното чувство на французите; френските васали повеждат своите войски на помощ на Луи, и Хайнрих отстъпва.

Семейство и деца[редактиране | edit source]

Женен: (от 28 март 1115 година, Париж)за Аделаида Савойска (ок. 1100 — 18 ноември 1154).Тя е дъщеря на граф Хумберт II Савойски и Жизела Бургундска.

Имат девет деца:[редактиране | edit source]
  • Филип Млади (29 август 1116 — 13 октомври 1131), съ-крал с баща си, коронясан на 14 април 1129 година.
  • Луи VII (1120 — 18 септември 1180), крал на Франция от 1137 година.
  • Анри (1121 — 13 ноември 1175) — епископ Бове (1149—1161), след това архиепископ на Реймс (1161—1175).
  • Хуго (ок. 1122, умрял в детска възраст).
  • Робер I Велики (ок. 1123 — 11 октомври 1188), граф дьо Дрьо, основател на Дома дьо Дрьо.
  • Пиер де Куртене (ок. 1126 — 10 април 1183), сеньор де Куртене, основател втория дом Куртене, представители на който се прославят в Кръстоносните походи. Неговият син Пиер и двамата му внука Робер и Балдуин II заемат (съответно в 1217—1219, 1221—1228, 1237—1261 години) престола на Латинската (Константинополска) империя.
  • Констанс Френска (ок. 1128—1180); 1 брак — (от 1140 г.) Есташ IV (1127—1153),  Есташ де Блоа, граф Булонски — без потомство; 2 брак — (от 1154 година) Раймон V (1134—1194), граф Тулузски.
  • Филип (ок. 1132/1133 — 1161), епископ на Париж.

Последни години[редактиране | edit source]

Надгробна статуя на Луи VI. в Сент Дени.
  • В края на живота си сключва съюз с херцога на Аквитания като е уреден и династичен брак между сина му Луи VII и Алиенора Аквитанска — дъщеря Гийом Х , херцог на Аквитания и Аенор де Шателро.

Луи умира на 1 август 1137 г. и е погребан в базиликата Сен Дени. Наследен е на трона от сина си Луи VII.

Литература[редактиране | edit source]

  • Suger, Vie de Louis VI le Gros, éditée et traduite par Henri Waquet, Paris, Les Belles Lettres,  « Classiques de l'histoire au Moyen Âge »,  46, 2007 (réédition), (ISBN 978-2-251-34013-5). Compte rendu in Revue belge de philologie et d'histoire ,  9-2, 1930,  622-626 ;
  • Suger, La geste de Louis VI et autres œuvres, introduction de Michel Bur, Paris, Imprimerie nationale,  « Acteurs de l'histoire », 1994, 304 . Compte rendu d'Éric Bournazel in Cahiers de civilisation médiévale,  37-147, 1994,  273-275 ;
  • Achille Luchaire, Louis VI le Gros. Annales de sa vie et de son règne (1081-1137), avec une introduction historique, Paris, Alphonse Picard, 1890, [lire en ligne].Compte rendu in Bibliothèque de l'école des chartes,  52, 1891,  469-475 ;
  • Recueil des actes de Louis VI, roi de France (1108-1137), publiés sous la direction de Robert-Henri Bautier par Jean Dufour, tome I : Actes antérieurs à l'avènement et 1108-1125, tome II : 1126-1137 et appendices, tome III : Introduction, tome IV : Tables, Paris, Académie des Inscriptions et Belles-Lettres, « Chartes et diplômes relatifs à l'histoire de France », diffusion De Boccard, 1992-1994.

Историческа литература[редактиране | edit source]

  • Achille Luchaire, Recherches historiques et diplomatiques sur les premières années de la vie de Louis le gros (1081-1100), Paris, Alphonse Picard, 1886, 52 
  • Achille Luchaire, « Les Premiers Capétiens (987-1137) », in Ernest Lavisse (dir.), Histoire de France des origines à la Révolution, tome II, seconde partie, Paris, Librairie Hachette et Cie, 1901, chapitre V : « Le réveil de la Royauté. Louis VI le Gros »,  311-331, [lire en ligne]. Réédition : Paris, J. Tallandier, 1980, 325-346,.
  • Andrew W. Lewis, « La date du mariage de Louis VI et d'Adelaïde de Maurienne », in Bibliothèque de l'école des chartes,  148-1, 1990,  5-16,.
  • Jean Dufour, « Louis VI, roi de France (1108-1137), à la lumière des actes royaux et des sources narratives », in Bibliothèque de l'école des chartes, vol. 134, 2, 1990,  456-482,.
  • Robert-Henri Bautier, Études sur la France capétienne, de Louis VI aux fils de Philippe le Bel, Ashborne, Variorum, 1992.
  • François Menant, « Louis VI et la reconquête du domaine royal », in François Menant, Henri Martin, Bernard Merdrignac et Monique Chauvin, Les Capétiens. Histoire et dictionnaire (987-1328), Robert Laffont,  « Bouquins », 1999,  157-187.
  • Éric Bournazel, Le gouvernement capétien au xiie siècle (1108-1180). Structures sociales et mutations institutionnelles, Paris, Presses universitaires de France (PUF), 1975, 200 
  • Éric Bournazel, , Paris, Fayard,‎ 2007