Луи XI

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луи XI
крал на Франция
Луи XI 
Роден: 3 юли 1423
Бурж Франция
Починал: 30 август 1483
плеси ле тур, Франция

Луи XI (фр. Louis XI; 3 юли 1423, Бурж, Франция — 30 август 1483, замък Плеси-ле-Тур, Франция) — крал на Франция от 1461 до 1483 г. Династия Валоа. Син на Шарл VII и Мари д`Анжу

Наследник на престола. Борба с баща си[редактиране | edit source]

Като дофин, Луи презира баща си и на няколко пъти се опитва да го детронира. Луи е решителен внук на Йоланда Арагонска, която е с голяма заслуга за запазването на Франция. Луи взема участие във въстанието на дворянството против Шарл VII  («Прагерия», 1440). Кралят побеждава и прощава на метежниците, след което Луи отива да живее в Дофине. През 1444 година Луи заедно с баща си участва в похода на наемниците в Швейцария и Елзас.

След смъртта на първата си жена, Маргарита Шотландска (1445), Луи се жени против воля на баща си за Шарлота, дъщеря на херцога на Савоя. На искането на баща си да се яви в Париж, Луи отказва и бяга от Дофине в Брюксел, при Филип Добрия, херцог на Бургундия, който радушно го приема (1456). Когато умира Шарл VІІ, Филип по молба на Луи присъства при коронацията му в Реймс, въвежда го в рицарски сан и го съпровожда до Париж. Народът възторжено приветства Филип и хладно се отнася към Луи.

Обща характеристика.Политически победи[редактиране | edit source]

Жан Фуке: Луи ХІ , 1470)

Чрез хитрост и насилие Луи ХІ покорява едрите феодали: дом д’Арманьяк  е низвергнат, и властта на Луи над Южна Франция става безспорна. Подбуждайки враговете против Шарл Смели, Луи започва да търси дружба с Швейцария, и сключва «вечен договор» с Хабсбургската династия и швейцарците. Помирява се с английския крал Едуард IV. След поражението на Шарл при Грансон (1476) Луи подкупва швейцарците, утешавайки в същото време Шарл. На 5 януари 1477 година Шарл Смели загива в сражението при Нанси, за голяма радост на Луи ХІ, който веднага измисля как да отнеме бургундските земи от дъщерята-наследница на Шарл, Мария Бургундска. Женитбата на  ерцхерцог Максимилиан Австрийски с Мария обърква плановете на Луи, който есента на  1479 година завзема единствено столицата на Франш-Конте.

Той става първият крал, който успява да обедини Франция в една единна територия и слага началото на една силна съвременна монархия.

Миниатюра от Жан Фуке, Шарл VII, Луи и брат му в библейски сюжет като тримата влъхви

Бракове[редактиране | edit source]

На 24 юни 1436 г. Луи се жени за шотландската принцеса Маргарет и така се намесва в английските вътрешни борби. По-късно, той планира да върне на трона на Англия братовчед си Хенри VI, защото големият му враг Шарл Смели Бургундски се е съюзява с Йоркската партия в Англия. След смъртта на херцог Шарл Бургундски, Луи вече няма сериозен противник.

След смъртта на Маргарет, едва 20-годишна, Луи се жени на 14 февруари 1451 г. за осемгодишната принцеса Шарлота Савойска. Техният брак е консумиран, едва когато тя навършва 14 години и от него се ражда престолонаследникът Шарл VIII.

Деца[редактиране | edit source]

  • 1-ва съпруга: ( 24 юни 1436 година) Маргарет Стюарт (25.12.1424 — 16.08.1445),шотландска принцеса , дъщеря на Яков I, крал на Шотландия и Джоанна Бофор.
  • 2-ра съпруга: ( 9 март 1451 година) Шарлота Савойска (1440 — 1483), дъщеря на Людовик I, херцог Савойски и Ан де Лузинян, принцеса Кипърска. Имали 8 деца:
    • Луи (1458 — 1460)
    • Йоахим (Жоаким) (1459)
    • Луиза (1460)
    • Ан дьо Божьо Валоа (1461 — 1522); омъжена ( от 1473 година) за Пиер II (1438 — 1503), херцог Бурбон.
    • Жана дьо Валоа (1464 — 1505); омъжена - ( от 1476 година)за  Луи XII Орлеански (1462 — 1515), крал на Франция от 1498 година. Бракът е анулиран.
    • Франсоа (1466)
    • Шарл VIII дьо Валоа (1470 — 1498), крал на Франция от 1483 - 1498 година.
    • Франсоа (1472 — 1473)

Последни години[редактиране | edit source]

Година преди смъртта на краля, братовчед му херцог Шарл ІV , и последен херцог Анжуйски /1480-1481/ умира и му оставя със завещание всичките си владения, включително и претенциите за кралство Неапол. Тези претенции по-късно се предават и на следващите френски крале, които се впускат в редица войни в Италия. Също така след смъртта на Шарл ІV Анжу, френската корона получава провинциите Прованс и Анжу.

Луи XI е суеверен човек, който се обгражда от астролози. С интерес към науката, той веднъж дори осъжда на смърт един човек, който отказва да послужи за опитно свинче в научен експеримент.

През 1483 година тежко болният крал на Франция Луи XI, за 4 месеца до своята смърт, поканва свети Франциск от Паола във Франция, в своя замък Плеси-льо-Тур. Свети Франциск духовно наставлява краля и е с него и в момента на неговата смерт. 

Луи умира същата 1483 г. и е наследен на трона от сина си Шарл VIII, който е 13-годишен.

Източници[редактиране | edit source]

    • Луи XI :
      • Lettres de Louis XI, édition et notes de Joseph Vaesen et d'Étienne Charavay, Société de l'histoire de France et Librairie Renouard, Paris 1883-1909, 11 tomes;
      • Lettres choisies, introduction, notices et notes de Henri Dubois, Le Livre de poche,  « Lettres gothiques », 1996, 576 
    • Филип де Комин /Philippe de Commynes/ :
      • Mémoires, édition critique par Joël Blanchard, Genève, Droz,  « Textes littéraires français », 2007, 2 tomes, CLXXII et 1757 
      • Mémoires, introduction, édition, notes et index de Joël Blanchard, avec la collaboration de Michel Quereuil pour le glossaire, Le Livre de poche,  « Lettres gothiques », 2001, 894 
      • Mémoires, présentation et traduction par Joël Blanchard, Paris, Pocket, « Agora », 2004,  édition : 2009, 794 
      • Mémoires, édition bilingue, traduction et notes de Jean Dufournet, GF Flammarion, Paris 2007, tomes I et II (Livres I-VI), 451  et 560 , (ISBN 978-2-0807-1220-2) et(ISBN 978-2-0807-1221-9)
    • Joël Blanchard (éd.) :
      • Commynes et les procès politiques de Louis XI. Du nouveau sur la lèse-majesté, Paris, Picard, 2008, 183  (édition du procès du comte de Saint-Pol, connétable de France,  63-172).
      • Procès de Jacques d'Armagnac, édition critique du ms. 2000 de la Bibliothèque Sainte-Geneviève, introduction de Joël Blanchard avec la collaboration de Jean-Patrice Boudet, Frédéric F. Martin et Olivier Mattéoni, Genève, Droz,  « Travaux d'Humanisme et Renaissance », 2012, 1024 
    • Thomas Basin, Histoire de Louis XI, édition et traduction de Charles Samaran, Les Belles Lettres,  « Classiques de l'histoire au Moyen Âge », 1963-1972, 3 tomes, 356 p. , 366  et 464 
Шарл VII крал на Франция (1461 – 1483) Шарл VIII