Лука Вукалович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лука Вукалович
сръбски революционер

Роден
Богоевичи, османска Херцеговина
Починал
6 юли 1873 г. (49 г.)
Салтакча, руска Украйна

Лука Вукалович (на сръбски: Лука Вукаловић) е херцеговински първенец, ръководител на три въстания срещу османската власт в периода между 1852 и 1862 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вукалович е роден през 1823 в рода на старейшини от херцеговинското племе зубци. Като млад усвоява тюфекчийския занаят, държи дюкян в Плоче край Дубровник. Освен с производство и продажба на оръжие търгува с добитък и контрабанден тютюн, благодарение на което натрупва значително благосъстояние. След кончината на баща си е избран за ръководител („капетан“) на областта Зупци, разположена на границата с Черна гора и австрийска Далмация. През 1852 оглавява въстание срещу опита на османските власти да обезоръжат християните. За втори път се вдига на оръжие през 1858 година, този път в съюз с черногорския княз Данило, който го назначава за войвода на граничните области Зупци, Крушевица и Драчевица. Извоюва данъчни облекчения и изтегляне на османските войски от въстаналите области, но скоро влиза в конфликт с новия черногорски княз Никола, а поражението на Черна гора през 1862 го принуждава да се подчини на османците. Притиснат между черногорците и херцеговинските мюсюлмани, през 1865 е принуден да емигрира в Русия. Там влиза във връзка със славянофилите и участва в проектите им за общо въстание на сърби и българи. Умира в изгнание през 1873 година.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Екмечић, Милорад. Лука Вукаловић. Във: Матица Српска. Српски биографски речник. Одабране биографиjе