Лукино Висконти (Милано)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лукино Висконти

Лукино Висконти или Лучино Висконти (на италиански: Luchino Visconti, * 1287, † 24 януари 1349) от фамилията Висконти е вторият син на Матео I Висконти и Бонакоса Бори. Той последва племеника си Ацо Висконти през 1339 г. в управлението на Милано.

Лукино сключва мир с църквата през 1341 г., купува Парма от Обицо III д’Есте и подчинява Пиза. Въпреки че е способен генерал и регент, той е ревнив и жесток. През 1349 г. съпругата му Изабела Фиеши го отравя.

Първата му съпруга е Виоланта от Салуцо, дъщеря на Томазо I, маркграф на Салуцо. Втората му съпруга от 1318 г. е Катерина Спинола, дъщеря на Обицо Спинола. Третата му съпруга е Изабела Фиеши, дъщеря на Карло Фиеши, племеница на папа Адриан V. Лукино има деца, които след смъртта му не го последват във владението в Милано.

Този Лукино Висконти не трябва да се бърка с филмовия режисьор Лукино Висконти.

Източници[редактиране | edit source]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за