Луково (община Кратово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Луково (Община Кратово))
Вижте пояснителната страница за други значения на Луково.

Луково
Луково
— село —
42.0478° с. ш. 22.2442° и. д.
Луково
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областОсогово
Надм. височина969 m
Население4 души (2002)
Пощенски код1360
Луково в Общомедия

Луково (на македонска литературна норма: Луково) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Луково е разположено на 10 километра югоизточно от Кратово в долината на Злетовската река.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1019 година Луково се споменава като част от Скопската епархия на Охридската архиепископия.[1]

В XIX век Луково е малко изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Луково има 120 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Луково има 80 българи екзархисти.[3]

През септември 1903 година, след сражение между чета на ВМОРО и турски аскер, селото е запалено и ограбено от войската, което принуждава местните жители да търсят подслон по други места.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Луково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Луково
Починали в Луково

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 183.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  4. Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 558 (автор на раздела – А. Апостолов).
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  7. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.