Луково (община Кратово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Луково.
| Луково Луково | |
| — село — | |
 | |
  Луково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Кратово |
| Географска област | Осогово |
| Надм. височина | 969 m |
| Население | 4 души (2002) |
| Пощенски код | 1360 |
| Луково в Общомедия | |
Луково (на македонска литературна норма: Луково) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.
География[редактиране | редактиране на кода]
Луково е разположено на 10 километра югоизточно от Кратово в долината на Злетовската река.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1019 година Луково се споменава като част от Скопската епархия на Охридската архиепископия.[1]
В XIX век Луково е малко изцяло българско селце в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Луково има 120 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Луково има 80 българи екзархисти.[3]
През септември 1903 година, след сражение между чета на ВМОРО и турски аскер, селото е запалено и ограбено от войската, което принуждава местните жители да търсят подслон по други места.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Луково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Луково
Анания Павлов (1878 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[6]
Мино Станков (1895 – 1988), сърбомански четнически войвода- Наум Цеков, деец на ВМРО[7]
Петър Ангеловски (1943 – 1999), биолог от Северна Македония
- Починали в Луково
- Александър Соколов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
- Григор Манасиев (? – 1903), български революционер, войвода на ВМОРО;
- Иван Топчев (1869 – 1903), български революционер, войвода на ВМК и ВМОРО;
- Милан Стоилов (1881 – 1903), революционер и македонист
- Никола Дечев (1880 – 1903), български революционер, велешки войвода на ВМОРО;
Юлий Розентал (1872 – 1903), български поет и революционер.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 183.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
- ↑ Апостолов, Александар, Кондев, Тодор и Апостол Керамидчиев. Злетовска област. Географско-историски осврт, Скопje 1974, с. 558 (автор на раздела – А. Апостолов).
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 860.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
| |||||||||||
