Луково (Община Струга)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луково.

Луково
    Герб
Луково
Луково
Луково (Република Македония)
Red pog.png
Луково
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
кантон= Струга
Географска област Дримкол
Надм. височина 821 m
Население (2002) 447 души
Луково в Общомедия

Луково (на македонска литературна норма: Луково; на албански: Llukova) е село в Република Македония, в Община Струга.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в областта Долни Дримкол в източните склонове на планината Радук. Състои се от две махали - Горно и Долно Луково.

История[редактиране | edit source]

В Долно Луково църквата „Свети Георги“ е от 14-15 век, а „Свети Атанасий Велики“ е от 19 век. В Горно Луково църквата „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от 17 век, а „Света Варвара“ е от 19 век.[1]

В 19 век Луково е българско село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Луково е посочено като село със 100 домакинства, като жителите му са 292 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Луково има 890 жители българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луково има 816 българи екзархисти и в селото функционира българско училище,[4] в което учителства деецът на ВМОРО Григор Ошавков.[5]

Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Луково има 97 български екзархийски къщи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 447 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 444
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Луково
  • България Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, каменар, неграмотен, 2 рот на 1 дебърска дружина, ранен на 6 юли 1913 година[8]
  • Република Македония Йоаким Положко-кумановски (р. 1949), духовник от Република Македония
  • Република Македония Райко Йовчевски (р. 1937), писател от Република Македония
  • България Христо Аврамов, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, халваджия, 1 рота на 1 дебърска дружина[9]
Починали в Луково

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Дебарско-реканско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 5 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 172-173.
  3. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 253.
  4. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.184-185.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001
  6. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 13.


Населени места в Община Струга Struga CoA.png
Струга | Безово | Биджево | Боговица | Боровец | Буринец | Бърчево | Велеща | Вишни | Вранище | Глобочица | Горна Белица | Горно Татеши | Джепин | Делогожди | Долна Белица | Долно Татеши | Драслайца | Дренок | Дъбовяни | Заграчани | Збъжди | Калища | Корошища | Лабунища | Лакаица | Ливада | Локов | Луково | Лъжани | Мали Влай | Мислешево | Мислодежда | Модрич | Мороища | Нерези | Ново село | Октиси | Пискупщина | Подгорци | Поум | Присовяни | Радожда | Радолища | Селци | Ташмарунища | Тоска | Фрънгово | Шум | Ържаново | Ябланица
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.