Луна 20

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луна 20
Общи данни
По програма наКосмическа програма на СССР
Основни изпълнителиКонструкторско бюро Лавочкин
Типавтоматичен
Основни целиизследване на Луната
Дата на изстрелване14 февруари 1972 г.
Байконур
Стартова установкаПротон 8K82K с Блок Д
Маса5727 kg
Орбита/траекторияорбита около Луната
Важни събитиядоставяне на образци от лунната почва на Земята
Продължителност11 дни
Състояниеспускаем модул – на повърхността на Луната, модул с образци от лунната почва – завърнал се успешно на Земята.
Оборудване
Луна 20 в Общомедия

Луна 20 е безпилотен космически апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.

Апаратът е ускорен към Луната от паркова околоземна орбита.

Апаратът влиза в орбита около Луната на 18 февруари 1972 г. след една корекция на курса.

Първоначалните орбитални параметри са: височина над повърхността от 100 km и инклинация от 65°.

На 21 февруари в 19:13 ст. време двигателите за кацане са задействани в продължение на 267 s.

Малко преди кацане са задействани допълнителните двигатели и в 19:19 е осъществено меко кацане в района на Маре Фекундататис (Mare Fecunditatis / Морето на плодородието).

Мястото на кацане е с координати 3°32' с. ш. и 56°33' и. д., само на 1,8 km от мястото на разбиване на Луна 18 и на 120 km от мястото на кацане на Луна 16.

След кацането са заснети и предадени към Земята панорами на повърхността.

Образец от лунната почва с тегло то 55 g е доставен от механичната ръка и поставен в херметизиран контейнер в горната част на апарата.

Тя е изстреляна към Земята в 22:58 ст. време на 22 февруари 1972 г., като е постигната скорост от 2,7 km/s.

Осъществено е кацане на територията на Казахстан, на остров на река Каркингир, в 19:19 ст. време на 25 февруари 1972 г.

Анализ на образеца показва 50 до 60% древен анортозит (съставен предимно от фелдшпат), за разлика от предимно базалтовия характер на предишния образец доставен от Луна 16.

Част от образеца е предоставена за изследвания на американски и френски учени.