Луций Юний Брут
| Луций Юний Брут L.Iunius M.f. Brutus | |
| римски политик | |
 Бюст на Брут, Капитолийски музей | |
| Роден |
около 540 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 509 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Юнии |
| Баща | Марк Юний[1] |
| Майка | Тарквиния (дъщеря на Тарквиний Приск)[1] |
| Братя/сестри | Марк Юний[1] |
| Деца | Тит Юний Брут[1] Тиберий Юний Брут[1] |
| Луций Юний Брут в Общомедия | |
Луций Юний Брут (на латински: Lucius Iunius Brutus), според легендата, e първият консул или praetor maximus на Римската република след смъкването на последния етруски цар на Рим, Тарквиний Горди. Брут е главен участник в смъкването на царя през 510 пр.н.е. Съществувалото 244 години царско владение е заменено от Римската република (libera res publica).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Брут е патриций. Произлиза от плебейския клон Брут на рода Юнии. Син е на Марк Юний Брут и Тарквиния Секунда, дъщеря на Тарквиний Приск и сестра на Тарквиний Горди.
Когато царят убива брата на Брут и други влиятелни граждани, Брут бяга, като се прави на глупав, за да не бъде убит, което му носи името „Brutus“ (лат. глупак). Тарквиний Горди, изплашен, изпраща двамата си сина Арун и Тит при Делфийския оракул, който придружава и Брут.
Когато Лукреция, съпругата на Луций Тарквиний Колатин, е изнасилена от Секст Тарквиний, най-малкият син на царя, кара мъжът си и Брут да се закълнат, че ще отмъстят и се самоубива. Брут вижда възможност да смъкне царя. Трупът на Лукреция е занесен на форума в родния ѝ град Колация. Брут, който се разделя с мнимата си идиотщина, държи пред народа речи против царя и неговите хора. Това води до вземане на решението царят да бъде смъкнат.
Брут става заедно с Луций Тарквиний Колатин първият римски консул (509 пр.н.е.). Той е убит по-късно в двубой от Арунт, син на изгонения цар.[2]
Убийците на Юлий Цезар вземат легендата като пример за постъпката си, особено Марк Юний Брут, който е смятан за директен наследник на основателя на републиката. Но и след това по времето на Октавиан Август Брут е почитан като олицетворение на римските качества, преди всичко от Ливий и Вергилий.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д www.strachan.dk
- ↑ ((ru)) Ливий. От основаването на града. кн. II, гл. 6
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Karl-Wilhelm Welwei: Lucius Iunius Brutus, München 2000. S. 48 – 57, ISBN 3-406-46697-4.
- ((ru)) Тит Ливий. От основаването на града. кн. I, гл. 56 – 60
| |||||