Луций Випсаний Агрипа (конник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луций Випсаний Агрипа
Lucius Vipsanius Agrippa
римски конник
Семейство
РодВипсании
ДецаЛуций Випсаний Агрипа
Марк Випсаний Агрипа
Випсания Пола
Луций Випсаний Агрипа в Общомедия

Луций Випсаний Агрипа (на латински: Lucius Vipsanius Agrippa) e римски конник, баща на Марк Випсаний Агрипа – римски генерал и държавник, приятел на император Август.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произлиза от плебейската конническа фамилия Випсании, клон Агрипа. Според историците, вероятно рода на Луций Випсаний произлиза от италианските племена в Централна Италия.[2] Луций вероятно е първо поколение римски гражданин, като е придобил гражданството след края на Съюзническата война през 87 пр.н.е.[2][3]

Нищо не се знае за съпругата му.[4] Баща е на Марк Випсаний Агрипа, Луций Випсаний Агрипа и Випсания Пола. Дядо е на Випсания Агрипина,[a] Випсания Атика, Випсания Марцела, Випсания Марцела Младша, Гай Цезар, Юлия Младша, Луций Цезар, Агрипина Стара[b] и Агрипа Постум. Семейството му е богато, въпреки че не известно в римския политически живот.[5][6]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Римският пантеон построен от император Адриан, който използва проекта на Марк Агрипа е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.[7][8] Имената на Луций Випсаний Агрипа и неговия син са изписани върху сградата.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Забележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. първата съпруга на император Тиберий и майка на Друз Младши
  2. съпруга на Германик, майка на император Калигула и императрица Агрипина Млада

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Платнър 1929, с. 382 – 386, надпис на пантеона в Рим: M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT.
  2. а б Roddaz 1984, с. 21 – 23.
  3. Cairns 2012, с. 183.
  4. Wright 1937, с. 6.
  5. Лендеринг 2020, част 1.
  6. Патеркул 1924, глави 96, 127.
  7. Wilson-Jones 2003, с. 179 – 182.
  8. MacDonald 1976, с. 9.

Цитирана литература[редактиране | редактиране на кода]

Класически автори[редактиране | редактиране на кода]

Модерни автори[редактиране | редактиране на кода]