Луций Домиций Ахенобарб (консул 54 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Домиций Ахенобарб.

Луций Домиций Ахенобарб (Lucius Domitius Ahenobarbus; * 98 пр.н.е. ; † 48 пр.н.е. при Фарсала) е римски политик.

Той е син на Гней Домиций Ахенобарб, консул през 96 пр.н.е., и съпруг на Порция, сестра на Катон Млади.

Домиций е голям привърженик на аристократичната партия на Оптиматите и приятел на Марк Тулий Цицерон и враг на Гай Юлий Цезар. В началото се бори против Гней Помпей Магнус и Триумвират, но преди избухването на гражданската война се съюзява с Помпей против Цезар.

Той е квестор през 66 пр.н.е. и курулски едил през 61 пр.н.е. През 59 пр.н.е. попада като политик от опозицията в процеса против Луций Ветий (т.н. „Ветий афера“), който свършва бързо с убийството на Ветий. През 58 пр.н.е. е претор и се опитва заедно с колегата си Гай Мемий, да попречи на Цезар да стане консул.

Домиций Ахенобарб кандидатства за консул за 55 пр.н.е., но на деня на изборите е нападнат и не успява. През 54 пр.н.е. е избран за консул заедно с Апий Клавдий Пулхер. Той се сдобрява с Помпей и през 52 пр.н.е. е водещ в процеса против Тит Аний Мило. Между 57 и 50 пр.н.е. е избран за понтифекс, губи обаче в избора за авгур през 50 пр.н.е. срещу Марк Антоний.

Домиций Ахенобарб е изпратен от сената през 49 пр.н.е. като последник на Цезар за управител в Галия от другата страна Алпите в Нарбонска Галия (Галия Трансалпина). След избухването на гражданската война той командва войските на Помпей в борбата срещу Цезар в Корфиниум, където губи. Губи и в съпротивата против Цезар в Масилия (Марсилия). След загубите си той отива при Помпей в Гърция, където във Фарсала се кара с Лентул Спинтер и Метел Сципион за службата на Pontifex Maximus за времето след победата им срещу Цезар. След загубената битка при Фарсала, където командва лявото крило срещу Цезар, той е убит по време на бягството си.

Неговият син Гней е през 32 пр.н.е. консул и става прадядо на Нерон.

Литература[редактиране | edit source]

  • Hans Georg Gundel: Domitius I., 12. In: Der Kleine Pauly. Lexikon der Antike in fünf Bänden. Band 2, München 1967, Sp. 128f.
  • Karl Christ: Krise und Untergang der Römischen Republik. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1979, ISBN 3-534-08061-0, S. 300 f., 308 f., 311, 313, 322, 436.
  • Eduard Meyer: Caesars Monarchie und das Principat des Pompejus. Innere Geschichte Roms von 66 bis 44 v. Chr. 3. Auflage. J. G. Cotta’sche Buchhandlung Nachfolger, Stuttgart und Berlin 1922, S. 86, 93 f., 136, S. 153 f, 161, 176, 191, 195 f., 232, 247, 266, 287, 290, 314, 570, 572, 574 ff.
  • Smith, William (1867), Ahenobarbus (7), Lucius Domitius, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology
  • Badian, Ernst (1996), "Domitus Ahenobarbus, Lucius (1)", in Hornblower, Simon, Oxford Classical Dictionary, Oxford: Oxford University Press

Родословното дърво на Ахенобарбите и връзката с император Нерон:[редактиране | edit source]

 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 192 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 162 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 122 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 96 пр.н.е.)
 
 
 
 
Луций Домиций Ахенобарб (консул 94 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (претор)
 
 
 
Луций Домиций Ахенобарб (консул 54 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Емилия Лепида
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Антония
 
Луций Домиций Ахенобарб (консул 16 пр.н.е.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Домиция Лепида Старша
 
Домиция Лепида
 
 
 
 
 
 
 
 
Гней Домиций Ахенобарб (консул 32 г.)
 
Агрипина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Император Нерон (роден Луций Домиций Ахенобарб)
 
Попея Сабина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Клавдия Августа