Луций Елий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луций Елий
'римски император'
Portrait Lucius Aelius Louvre Ma1167.jpg
Бюст на Луций Елий в Лувъра
Лични данни
Управление 136–138 (с Адриан)
Пълно име Луций Елий Вер Цезар
Роден 13 януари 101 г.
Рим, Италия
Починал 1 януари 138 г.
Рим, Италия
Семейство
Династия Нерво-Антонинова
Баща Адриан (осиновява го)
Брак Авидия Плавция
Потомци Луций Вер
Цейония Фабия
Цейония Плавция
Луций Елий в Общомедия

Луций Елий Вер Цезар (на латински: Lucius Aelius Verus Caesar) е осиновен син и наследник на императорската власт на Адриан. Управлява съвместно с него от 136 до 138 година. Той обаче умира преди своя осиновител и така и не наследява властта.

Спорен е въпросът защо Адриан предпочел именно Елий за наследник. Има подозрения, че той е негов интимен любимец или незаконен син, но широкоразпространеното мнение е, че Адриан търсел благонадежден и неамбициозен човек, който да осъществи преминаването на властта към многообещаващия, но все още млад Марк Аврелий. Елий няколко години споделял повечето длъжности на императорската власт с осиновителя си и бил натоварен с управлението на Панония.

Големите суми, похарчени за празненства по случай встъпването на Елий в длъжност обаче, отишли на халос. Цезарят бил образован и вежлив, но водел лекомислен и екстравагантен живот, а най-забележителният му талант бил съчиняването на поезия. Здравето му било разклатено от туберкулоза дотолкова, че при произнасянето на благодарствената реч към императора на Нова година Елий едва се крепял на краката си. Той поел свръхдоза лекарство и починал в съня си в нощта срещу 1 януари 138. Адриан забранил публичното му оплакване поради празниците.

Неговият син Луций Вер бил определен за съимператор на Марк Аврелий от император Антонин Пий.

Други[редактиране | edit source]