Луций Папирий Курсор (консул 326 пр.н.е.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луций Папирий Курсор.

Луций Папирий, Нюрнбергски хроники.

Луций Папирий Курсор (на латински: Lucius Papirius Cursor) e генерал и политик на Римска република. Той принадлежи към патрицииския род Папирии, клон Курсори.

Допълнителното си име Курсор („бегач“), Папирий получава според Ливий, защото бил в състояние да изминава на ден големи разстояния в пълно снаражение и изисквал същото и от подчинените му войници.[1] Модерните изследователи смятат, че Папирий наследява своето когномен от дядо си или от баща си.

Папирий е пет пъти консул (326, 320, 319, 315 и 313 пр.н.е.), два пъти диктатор (325/324 и 309 пр.н.е.). Той е три пъти Magister equitum (340, 320 и 319 пр.н.е.) и празнува три пъти триумф (324, 319 и 309 пр.н.е.). През 325 пр.н.е. той е избран за „dictator rei gerundae causa“, за да води втората самнитска война (326–304 пр.н.е.), на която става главният герой.

Папирий е отличен генерал и мъж със староримска строгост и прилежност. През 324 пр.н.е. като диктатор той осъжда на смърт своя Magister equitum Квинт Фабий Максим Рулиан заради това, че нарушава заповедта му да не влиза в битка. Рулиан е помилван по-късно след молба на сената, народа и бащата на диктатора.

През 320 пр.н.е. Папирий отмъщава на самнитите заради римската загуба в битката при Каудинийските проходи. Връща всички загубени по-рано римски щандарти и заставя 7000 самнити да минат в „робство“.[2] През 309 пр.н.е. той е избран отново за диктатор и побеждава самнитите при Лонгула. За победата си над тях, получава за втори път триумф.

Неговият син Луций Папирий Курсор e консул през 293 пр.н.е. и се бие успешно против самнитите.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ливий, Римска история, 9.16
  2. 1911 Encyclopædia Britannica. Lucius Papirius Cursor

Източници[редактиране | edit source]

  • Ливий, Römische Geschichte, Buch VII–X. Fragmente der zweiten Dekade, hrsg. v. Hans Jürgen Hillen, Darmstadt 1994.
  • Eder, Walter, Herrscherchronologien der antiken Welt. Namen, Daten, Dynastien, Stuttgart 2004 (Der Neue Pauly, Supplemente, 1).
  • Oakley, S.P., A commentary on Livy. Books VI-X, Volume I, II, III, IV, New York 2005.