Луций Тилий Цимбер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луций Тилий Цимбер
L.Tillius Cimber
римски политик и военачалник
Цимбер (в центъра) дава петиция на Цезар и му дърпа тогата, картина от Карл фон Пилоти (1865)
Цимбер (в центъра) дава петиция на Цезар и му дърпа тогата, картина от Карл фон Пилоти (1865)

Роден
Починал
42 г. пр.н.е.
Семейство
Бащанеизв.
Майканеизв.

Луций Тилий Цимбер (на латински: Lucius Tillius Cimber; Tullius Cimber) е римски сенатор през 1 век пр.н.е. и един от заговорниците против Гай Юлий Цезар

Вероятно е син на Луций, който е почетен през 62 пр.н.е. в Делфи. Той първо е привърженик на Цезар и вероятно е претор през 45 пр.н.е. по времето на диктатурата на Цезар. Следващата година е проконсул на провинция Витиния и Понт. Той помолил от Цезар помилването на заточения си брат и дръпал тогата от рамото на Цезар. Това било знак за другите заговорници.

След атентата на 15 март 44 пр.н.е. той отива в своята провинция Витиния и Понт и събира войска и флота. Следващата година оперира с флотата и войската си (с командир Децим Турулий) против Публий Корнелий Долабела.

През 42 пр.н.е. командва войските на Цезаровите убийци и има успехи против войските на триумвирите с командири Луций Децидий Сакса и Гай Норбан Флак в Македония. Участва в битката при Филипи, която завършва със загубата на цезаровите убийци. След това няма сведения за него.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Thomas Robert Shannon Broughton: The magistrates of the Roman republic. Band 2. New York 1952, S. 306, 329, 348, 365.
  • Katja Doubek: Lexikon der Attentate. Berühmte Verschwörungen, Komplotte und Anschläge. Eichborn Verlag, ISBN 3-8218-1606-6.
  • Hans Georg Gundel: Tillius 3. In: Der Kleine Pauly (KlP). Band 5, Stuttgart 1975, Sp. 830 – 831.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]