Луцилий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Гай Луцилий (Gaius Lucilius; * 180 пр.н.е. в Суеса Аврунка, Кампания; † 103 пр.н.е. в Неапол) e римски поет, допринесъл за развитието на сатирата.

Роден е в град Суеса Аврунка (Suessa Aurunca), намиращ се в страната на аврунките и е от фамилията Луцилии.

Служи като конник (eques) в нумантинската война през 134 до 133 пр.н.е. при Сципион Емилиан. [1]

Въпреки богатството си не се занимава с политика и не започва cursus honorum. Владее гръцки и е почитател на гръцката литература и известно време вероятно е в Атина. Става приятел с Гай Лелий и Сципион Емилиан и член на Сципионския кръг.

Написва 30 сатира — книги, от които са останали само фрагменти от 1300 верси.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Велей Патеркул, 2,9,4.

Литература[редактиране | edit source]

  • Karin Haß: Lucilius und der Beginn der Persönlichkeitsdichtung in Rom, Stuttgart, Steiner Verlag 2007, ISBN 978-3-515-09021-6