Лъв VI Философ
| Лъв VI | ||
|---|---|---|
| византийски император | ||
 |
||
| Фолис на Лъв VI с надпис на гръцки BASILEVS ROMEON, Василевс на Ромеите. | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 886 - 912 | |
| Коронация | 886 | |
| Роден | 19 септември 866 | |
| Починал | 11 май 912 | |
| Константинопол | ||
| Предшественик | Василий I Македонец | |
| Наследник | Александър | |
| Семейство | ||
| Брак | Теофания | |
| Втори брак | Зоя Зауцена | |
| Трети брак | Евдокия Баяна | |
| Четвърти брак | Зоя Карбонопсина | |
| Династия | Македонска династия | |
| Баща | Василий I Македонец, Михаил III? | |
| Майка | Евдокия Ингерина , Евдокия Декаполитиса? | |
Лъв VI Философ (Мъдри) (на гръцки Λέων ΣΤ' ο Σοφός; 19 септември 866 — 11 май 912) е византийски император от 886 г. до смъртта си в 912 г., приет за син на Василий I Македонец, въпреки сериозните основания да се смята че баща му всъщност е Михаил ІІІ.
След смъртта на Константин, първородния син на император Василий I, Лъв е обявен за наследник (879 г.), но като такъв той не се ползва с благоволението на Василий I, който веднъж дори заповядва да го арестуват по подозрение в заговор и едва е разубеден от съветниците си да не го ослепи.
Съдържание |
Управление [редактиране]
Макар образован, Лъв VI е апатичен и суетен владетел, който след смъртта си оставя управляващата Македонска династия в несигурно положение. Според легендата нощем обикалял дегизиран из столицата (подобно на Харун ал-Рашид). Твърдяло се също че бил астролог и можел да предсказва бъдещето (в едно от писмата си до него българския владетел Симеон I го осмива за този слух).
Реформи [редактиране]
С идването си на трона Лъв VI извършва редица държавни промени — засилва самодържавието, ограничава ролята на сената и димите, премахва градското самоуправление. Променя и доразвива дворцовия церемониал. Реформира и допълва административната и правна уредба на Византия. Издава сборник със закони наречен „Василики“, състоящ се от 60 книги. При неговото управление Византия преживява културен и духовен разцвет. Самият император подпомага писането и издаването на книги, занимава се с философия, наука, военна теория, автор е на редица произведения.
Вътрешна политика [редактиране]
Вътрешната политика на Лъв VI до голяма степен минава под знака на неговата обвързаност с една или друга придворна партия, както и с неговите опити да установи контрола си над православната църква в лицето на константинополската патриаршия. Императора принуждава патриарх Фотий да се оттегли през декември 886 г. и го заменя със своя 19-годишен брат Стефан. Впоследствие, след неговата кончина през 893 г., император Лъв VI избира и налага на патриаршеския трон Антоний II Калека, а по-късно Николай I Мистик (от 901 г. до 907 г.), накрая свален и заменен с Евтимий I Синкел.
Действията на императора са подкрепени от столичната администрация и в частност от влиятелното семейство Зауца, които добиват все по-определяща роля в управлението, благодарение на връзката между императора и придворната фаворитка Зоя Зауцена. Нейният баща се издига до поста на пръв министър и дори получава новосъздадената титла василеопатор („баща на императора“). След оттеглянето на първата си съпруга Теофания в 893 г. и нейната смърт през 898 г., Лъв VI официално се оженва за Зоя Зауцена, но тя умира не след дълго (899 г.), окончателно довеждайки до изпадането на клана Зауца в немилост. През 900 г. императора сключва трети брак - с Евдокия Баяна, макар този брак да противоречал на църковните закони. Назначеният по предложение на Зауца патриарх, дава своето разрешение за това, но през 901 г. третата съпруга на Лъв VI също умира. През същата година умира и патриарха, сменен от Николай I Мистик - завърнал се от изгнание бивш противник на императора, издигнат до поста мистик (личен секретар).
Война с България [редактиране]
При Лъв VI е нарушен мирният договор с България, по повод на неразрешени спорове относно търговските права между двете държави. Това довежда до началото на военни действия в Тракия. Междувременно византийците подкупват маджарите да предприемат нахлуване в България от север през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. С цената на големи жертви маджарите са победени, но остават в Панония, която е изгубена за българите. Българо-византийската война продължава и през 896 г., когато ромеите претърпяват решително поражение при Булгарофигон срещу българските войски водени от княз Симеон I. След унизителната загуба в тази битка пленените хазарски наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромейски поданици, в замяна на годишен данък.
По-късно управление [редактиране]
През 900-902 г. империята води успешна война срещу арабските емири в Анадола и Армения. В този период империята изживява няколко вътрешни и външни сътресения: арабски пирати превземат и разграбват Солун (904) г., а Византия губи последните си владения в Сицилия, докато Константинопол е атакуван от флот на Киевска Рус. С русите е сключен мир през 911 година.
Опитите на Лъв VI да контролира амбициите на висшите аристократични родове, довежда до засилена опозиция от тяхна страна, особено след като засяга интересите на знатните фамилии Дука и Фока. През 903 г. е направен неуспешен опит императорът да бъде убит, а през 905 г. избухва бунт, воден от Андроник Дука.
Все по-индиферентен към управлението, Лъв VI предизвиква нов дворцов скандал след четвъртия си брак със своята любовница Зоя Карбонопсина - майка на бъдещия император Константин Багренородни. Това е и причината за отлъчването на императора от патриарх Николай Мистик (901-907;912-925), който обвинява Лъв в прелюбодеяние. В отговор на това патриарха е свален по заповед на василевса и е заточен през 907 година.
След смъртта на Лъв VI през 912 г., той е наследен от брат си Александър, заедно с Константин Багренородни, малолетния син на Лъв VI и Зоя Карбонопсина, коронован като съимператор и наследник през 908 г., въпреки неодобрението на голяма част от обществото.
Литература [редактиране]
- S. Tougher, The Reign of Leo VI (886-912): Politics and People, Leiden: Brill, 1997.
Източници и препратки [редактиране]
| Василий I Македонец | → | Византийски император (29 август 886 – 11 май 912) | → | Александър |
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
