Лъв VI Философ

Лъв VI
византийски император
Фолис на Лъв VI с надпис на гръцки BASILEVS ROMEON, Василевс на Ромеите.
Управление	886 - 912
Коронация	886
Роден	19 септември 866
Починал	11 май 912
	Константинопол
Предшественик	Василий I Македонец
Наследник	Александър
Брак	Теофания
Втори брак	Зоя Зауцена
Трети брак	Евдокия Баяна
Четвърти брак	Зоя Карбонопсина
Династия	Македонска династия
Баща	Василий I Македонец, Михаил III?
Майка	Евдокия Ингерина , Евдокия Дeкаполитиса?

Поражението на византийците при Булгарофигон, миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

Лъв VI Философ (Мъдри) (на гръцки Λέων ΣΤ' ο Σοφός; 19 септември 866 — 11 май 912) е византийски император от 886 г. до смъртта си в 912 г., приет за син на Василий I Македонец, въпреки сериозните основания да се смята че баща му всъщност е Михаил ІІІ.

След смъртта на Константин, първородния син на император Василий I, Лъв е обявен за наследник (879 г.), но като такъв той не се ползва с благоволението на Василий I, който веднъж дори заповядва да го арестуват по подозрение в заговор и едва е разубеден от съветниците си да не го ослепи.

Управление

Макар образован, Лъв VI е апатичен и суетен владетел, който след смъртта си оставя управляващата Македонска династия в несигурно положение. Според легендата нощем обикалял дегизиран из столицата (подобно на Харун ал-Рашид). Твърдяло се също че бил астролог и можел да предсказва бъдещето (в едно от писмата си до него българския владетел Симеон I го осмива за този слух).

Реформи

С идването си на трона Лъв VI извършва редица държавни промени — засилва самодържавието, ограничава ролята на сената и димите, премахва градското самоуправление. Променя и доразвива дворцовия церемониал. Издава сборник със закони наречен „Василики“, състоящ се от 60 книги, реформира административната и правна уредба на Византия. Занимава се с философия, наука, военна теория, подпомага писането и издаването на книги. При неговото управление Византия преживява културен и духовен разцвет.

Война с България

При Лъв VI е нарушен мирният договор с България, по повод на неразрешени спорове относно търговските права между двете държави. Това довежда до началото на военни действия в Тракия. Междувременно византийците подкупват маджарите да предприемат нахлуване в България от север през 894 г., което причинява сериозни опустошения на българските земи около Дунав. С цената на големи жертви маджарите са победени, но остават в Панония, която е изгубена за българите. Българо-византийската война продължава и през 896 г., когато ромеите претърпяват решително поражение при Булгарофигон срещу българските войски водени от княз Симеон I. След унизителната загуба в тази битка пленените хазарски наемници от императорската гвардия са скопени и изпратени на василевса в Константинопол. Лъв VI сключва примирие и получава ок. 120 хиляди пленени ромеиски поданици, в замяна на годишен данък.

Късни години

Опитите на Лъв VI да контролира амбициите на висшите аристократични родове, довежда до засилена опозиция от тяхна страна, особено след като засяга интересите на знатните фамилии Дука и Фока. През 903 г. е направен неуспешен опит императорът да бъде убит, а през 905 г. избухва бунт, воден от Андроник Дука.

През 900-902 г. империята води успешна война срещу арабските емири в Анадола и Армения. В този период империята изживява няколко вътрешни и външни сътресения: арабски пирати превземат и разграбват Солун (904) г., а Византия губи последните си владения в Сицилия, докато Константинопол е атакуван от флот на Киевска Рус. С русите е сключен мир през 911 година.

Лъв VI на колене пред Христос Пантократор, детайл от мозайката в катедралата "Св. София" в Константинопол, Истанбул

Все по-индиферентен към управлението, Лъв VI предизвиква и дворцов скандал след четвъртия си брак със своята любовница Зоя Карбонопсина - майка на император Константин Багренородни. Това е и причината за отлъчването на императора от патриарх Николай Мистик (901-907;912-925), който обвинява Лъв в прелюбодеяние. В отговор на това патриарха е свален и заточен през 907 година.

След смъртта на Лъв VI през 912 г., той е наследен от брат си Александър, заедно с Константин Багренородни, малолетния син на Лъв VI и Зоя Карбонопсина, коронован като съимператор и наследник през 908 г., въпреки неодобрението на голяма част от обществото.

Източници и препратки

биография