Лъгадина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЛъгадина
Λαγκαδάς
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Лъгадина
Лъгадина на картата на Гърция
Dimos Lagada - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Лъгадина
Лъгадина на картата на дем Лъгадина и област Централна Македония
Координати: 40°45′00″ с. ш. 23°04′00.12″ и. д. / 40.7500, 23.0667 (G)
Данни
Област Централна Македония
Дем Лъгадина
Географска област Лъгадинско поле
Население 7 215 (2001)
Надм. височина 98 m
Пощ. код 613 00
Тел. код 23430-4

Лъгадина или Лагадина (изписване до 1945 година Лѫгадина, на гръцки: Λαγκαδάς, Лангадас, на турски: Langaza, Лангаза) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Лъгадина (Лангадас) в административна област Централна Македония. Градът е център и на Лъгадинската, Айватовската и Рендинска епархия на Църквата на Гърция. Лъгадина има население от 7 215 души (2001).

Съдържание

[редактиране] География

Лъгадина е разположен в центъра на Лъгадинското поле на север от Лъгадинското езеро (Корония) на 20 километра североизточно от Солун.

[редактиране] История

Етимологията и на трите имена - българското Лъгадина, турското Лангаза и гръцкото Лангадас идва от стробългарската дума лѫгъ (лонг), гористо влажно място.[1]

[редактиране] В Османската империя

В 19 век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лангадес (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лангадина (Лангаза) е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители мюсюлмани и 493 жители българи.[3]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Лѫгадина (Лангаза) живеят 1 500 българи християни, 525 турци, 15 евреи и 250 цигани.[4] Според Кънчов

„ Тепърва са изложени на погръчанье българите въ паланката Лъгадина или Лангаза и село Лъгиново или Лайна. Въ тях мъжкото население е двоезично. В много семейства е въведен гръцкият език чрез смесени женитби, но и българският е още в общо употребление... Лъгадина и Лъгиново съ имали смесени бракове с гръцките съседни села около Бешик. Забелязано е, че по-богатичките български селяни обичат да търсят жени от гръцки села. Щом влезе гръкиня в българско семейство, тя налага своя език на децата и къщата става двоезична.[5] “

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи патриаршисти гъркомани и 500 гърци, като в градчето има две гръцки училища.[6] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Лангаза е предимно „славяноезично“ селище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен Михаил Думбалаков[9]. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни, а българското знаме е потъпкано на земята[10].

[редактиране] В Гърция

След Междусъюзническата война Лъгадина попада в Гърция. През 20-те години турското население на паланката се изселва и на негово място са настанени 2040 гърци бежанци.[11] В 1928 година Лъгадина е смесено местно-бежанско градче с 568 бежански семейства и 2193 жители бежанци.[12]

[редактиране] Преброявания

[редактиране] Личности

Родени в Лъгадина
  • Гърция Атанасиос Касас (Αναστάσιος Κασσάς), гръцки андартски деец, агент от трети ред[13]
  • Гърция Атанасиос Хадзигеоргиу (Αθανάσιος Χαντζηγεωργίου), гръцки андартски деец, агент от трети ред[14]
  • Гърция Георгиос Бусьос (Γεώργιος Μπούσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред, учи в гимназия в Халки, след Младотурската революция работи с младотурците в Битоля, по-късно участва във войната в Епир[15]
  • Гърция Димитриос Вогяцоглу (Δημήτριος Βογιατζόγλου), гръцки андартски деец, четник[16]
  • Гърция Димитриос Карамицос или Хадзигеоргиу (Δημήτριος Καραμήτσος ή Χατζηγεωργίου), гръцки андартски деец, четник, убил двама албанци и човек на име Трифон[17]
  • Гърция Димитриос Икономидис (Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, през Балканската война работи с капитан Фортунас[18]
  • България Запрен Стоянов (1884 - ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, четата на Стефан Чавдаров[19]
  • Турция Зюбейде ханъм (1857 - 1923), майката на Ататюрк
  • Гърция Николаос Константилас (Νικόλαος Κωνσταντίλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер[20]
  • Гърция Пасхалис Пульос (Πασχάλης Πούλιος), гръцки андартски деец, четник[21]
  • Гърция Петрос Пендас (Πέτρος Πέντας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, убит от дейци на ВМОРО през 1907 година[22]
  • Гърция Томас Пульос (Θωμάς Πούλιος), гръцки андартски деец, четник[23]
  • Гърция Фотиос Герембакакис (Φώτιος Γερεμπακάκης), гръцки андартски деец, четник при Андреас Папагеоргиу - Велицас между 1904-1908 година[24]
  • Гърция Христос Бусьос (Χρήστος Μπούσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред[25]
  • Гърция Христос Дремлис, гръцки андартски капитан
Починали в Лъгадина

[редактиране] Литаратура

[редактиране] Побратимени градове

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  3. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.
  4. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.
  5. ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.
  6. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
  7. ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  8. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.
  9. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.125
  10. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.185
  11. ↑ Тодор Симовски „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  14. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  15. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  16. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  17. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  18. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  19. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.670.
  20. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  21. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  22. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  23. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  24. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
  25. ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58
Дем Лъгадина (Лангадас)
Лъгадина (Лангадас) | Авги | Агиос Василиос (Свети Васил) | Агиос Хараламбос (Чифлик) | Адам | Аналипси (Корфалу) | Аракли (Ираклио) | Ардамери | Арети (Чернак) | Аскос (Яникия) | Балевец (Колхико) | Богородица (Доркада) | Василуди (Левен) | Вертискос (Берово) | Висока (Оса) | Галини (Кучкар) | Гвоздово (Асирос) | Евангелистрия (Ени Караджали) | Ексамили | Загливери | Зарово (Никополи) | Йеракару | Каваларци (Кавалари) | Каламото (Кари гьол) | Картерес (Караджакьой) | Кидония (Айвалъкдере махала) | Крионери (Граничево) | Лангадикия | Лахна (Лаханас) | Левкохори (Клепе) | Лофискос (Кара Омерли) | Лъгиново (Лагина) | Маврорахи (Отманли махала) | Месокомо (Гирен) | Негован (Ксилополи) | Ново село (Крития) | Пенде Врисес (Хаджи махала) | Петрокераса (Равна) | Полидендри (Джами махала) | Саракина (Саракиново) | Сирачево (Периволаки) | Стефания | Сухо (Сохос) | Хоруда | Хрисавги (Сарияр)

Исторически села: Гнойна (Палеохора) | Тумба
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D1%8A%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0&oldid=4232801“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици