Лъжани
| Лъжани Ложани | |
| — село — | |
 Лъжани през зимата | |
  Лъжани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 683 m |
| Население | 729 души (2002) |
| Пощенски код | 6334 |
| Лъжани в Общомедия | |
Лъжани или Лъжени (на македонска литературна норма: Ложани; на албански: Llozhani) е село в Северна Македония, в Община Струга.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на десния бряг на Черни Дрин.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лъжани е село в Охридска каза на Османската империя. Църквата „Свети Власий“ е от 1893 година и е изписана.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Лъжани има 30 къщи християи, като в къща обикновено живеят 10 - 15 души, а често и по 20 - 25.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъжени има 300 жители българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лъжени е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 29 къщи.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В 1884 година Екзархията издества от Портата правителствен ферман за построяване на църква в Лъжани.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лъжани има 240 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители, всички македонци.[7]
На 15 юли 2006 година е осветен и поставен темелният камък на параклиса „Преполвение“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лъжани
Александър Климов (1881 – 1967), български революционер- Отец Георги Поповски, български свещеник и революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 610, 654.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
| |||||||||||
