Лъжичина
| Лъжичина | ||||||||||||||||||||||||
Лъжичина |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
Лъжичината (чеснова трева) (Alliaria petiolata) е двугодишно тревисто растение. Стеблото е 1м високо, обикновено неразклонено. Листата са прости, приосновните бъбрековидни с дълги дръжки, а стеблените сърцевидно-овални с къси дръжчици или приседнали. Цветовете са събрани в гроздовидни съцветия. Чашката е четирилистна. Венчето е бяло също четирилистно. Плодът е неясно четиристенна гола шушулка. Семената са с надлъжни бразди. Цялото растение притежава чеснов вкус и миризма. Цъфти през април и май.
Съдържание |
Разпространение [редактиране]
Среща се у нас из горите и сенчестите места предимно в планинските райони до 1000м н.в.
Употребяема част [редактиране]
Използват се стръковете - предимно в прясно състояние. Бере се през декември.
Приложение [редактиране]
Като пикочогонно и потогонно средство, против кашлица и скорбут, против глисти
Начин на употреба [редактиране]
1-2 супени лъжици ситно нарязана или счукана прясна билка се залива с една чаена чаша вряла вода. След изстиване се прецежда и се изпива на няколко пъти на ден. Външно – счуканата свежа билка се прилага за трудно зарастващи гнойни рани.