Лъжница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лъжница
Лъжница- зимен пейзаж.jpg
Лъжница през зимата
България
Red pog.png
Лъжница
Област Благоевград
Red pog.png
Лъжница
Общи данни
Население 1 540 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 25,966 km²
Надм. височина 692 m
Пощ. код 2971
Тел. код 07520
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 44416
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Гоце Делчев
Владимир Москов
(БСП)
Кметство
   - кмет
Лъжница
Заафер Койнаров
(независим)

Лъжнѝца е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Лъжница се намира в полите на Пирин планина.

История[редактиране | edit source]

От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Лъжница са живели 101 немюсюлмански домакинства и 3 на тюркмени-мюсюлмани.[1] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Лъжница (Ложниче) е посочено като село, в което живеят две немюсюлмански семейства.[2]

В 19 век Лъжница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Мозница (Moznitsa) е посочено като село със 75 домакинства и 175 жители помаци.[3] През 1899 година селото има население 429 жители според резултатите от преброяване населението на Османската империя.[4] Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) към края на 19 век Лъжница (Лозница) има мюсюлманско мъжко население 75 души, което живее в 260 къщи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Лъжница, село в подножието на Пирин, 4 часа на СЗ от Неврокоп. Околност планиниста. Раждат се овощия: круши, ябълки. Къщи 35, помаци.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Лъжница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 400 българи-мохамедани[7] в 65 къщи.[8]

Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 200 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[9]

Към момента населението е изцяло от българо-мохамедани.

Промишленост[редактиране | edit source]

Към 2011 г. в селото има 500 къщи и 1800 души население. След 1990 г. се наблюдава рязкото развитие на леката промишленост, предимно текстилна и обущарска. Към 10.03.2011 г. в с. Лъжница вече има над 6 фабрики за текстилни и обувни изделия.

Спорт[редактиране | edit source]

През 2008 г. е възстановен единственият спортен клуб в с. Лъжница - ФК "Ореляк", който успява да спечели титлата в ОФГ-ЗОНА МЕСТА - ЗАПАД - МЪЖЕ през сезон 2010-2011. През 2006 г. е построена и първата спортна зала в селото. В процес е и изграждането на новия стадион - Ореляк стеидиъм, като основен спонсор за изграждането му е общ. Гоце Делчев.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN 1311-0144. с. 73.
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 128-129.
  4. Зеленгора, Георги. Помаците в Турция - 7. // Pomak News Agency, 2012-01-02. Посетен на 2012-01-03.
  5. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
  7. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, с. 196.
  8. Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 273.
  9. Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.