Лъка (дем Еордея)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лъка.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияЛъка
Μηλοχώρι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Лъка
Лъка на картата на Гърция
Dimos Eordeas - West Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Лъка
Лъка на картата на дем Еордея и област Западна Македония
Координати: 40°30′00″ с. ш. 21°31′59.88″ и. д. / 40.5000, 21.5333
Данни
Област Западна Македония
Дем Еордея
Географска област Саръгьол
Население 743 (2001)
Надм. височина 659 m
Пощ. код 50005
Тел. код +30 24630

Лъка или Лънка или Лънга (на гръцки: Μηλοχώρι, Милохори, катаревуса: Μηλοχώριον, Милохорион, до 1927 година Λύγκα, Линка[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, Област Западна Македония със 743 жители.

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 17 километра западно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 километра от Емборе, в подножието на планината Мурик (Мурики).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В края на 19 век Лъка е смесено турско-българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лека (Léka) е посочено като село в каза Джумали с 40 домакинства и 85 жители българи и 55 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лъка има 160 жители българи християни, 300 жители турци и 30 власи.[3] В началото на 20 век всички християни в Лъка са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 264 българи екзархисти.[4]

Според гръцка статистика от 1904 година селото е посочено като турско с 400 жители.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Лъка са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Част от българското население се изселва в България. В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турците от Лъка се изселват и в селото са заселени 246 души гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Милохорион.[7] В същата 1928 година селото се смесено местно-бежанско със 77 бежански семейства и 321 жители бежанци.[8].

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Лъка живеят 65 "чуждогласни българофонски семейства", 30 влашки и 65 от Понт и Мала Азия.[9]

Днес според Тодор Симовски съотношението между потомците на бежанците от Мала Азия и местното българоговорещо население в Лъка е 33% към 66%.[10]

Преброявания[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Лъка
  • България Георги Василев - Караджата (1885 - ?), български революционер от ВМОРО
  • България Спиро Иванов (1869 - ?), македоно-одрински опълченец, 5 одринска дружина, Продоволствен транспорт на МОО[11]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λύγκα -- Μυλοχώρι
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 96-97.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 269.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 178-179.
  5. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 861.
  7. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Цитирано по Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония, мит или реалност“, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
  10. Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 298.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.