Лъки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Южна България. За селото в Югозападна България вижте Лъки (село).

Лъки
България
Red pog.png
Лъки
Област Пловдив
Red pog.png
Лъки
Общи данни
Население 2 402 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 2 128 (НСИ)
Землище 9,779 km²
Надм. височина 634 m
Пощ. код 4241
Тел. код 03052
МПС код РВ (П)
ЕКАТТЕ 44478
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Лъки
Валентин Симеонов
(ДПС)
Адрес община
ул. "Възраждане" 18, п.к. 4241, тел.: 03052/2255

Лъки е град в Южна България. Той се намира в Пловдивска област и е в близост до град Асеновград. Градът е административен център на община Лъки.  

География[редактиране | edit source]

Град Лъки се намира на 211 км от столицата София, на 54 км от областния гр. Пловдив, на 36 км от Асеновград и на 55 км от Смолян.

Населението на град Лъки към 01.02.2011 г. е 2128 жители.

Община Лъки е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи. Граничи с общините Асеновград, Чепеларе, Смолян и Баните. В близост е до международноизвестния Бачковски манастир и преди курорта Пампорово. На нейната територия се намира манастирският комплекс "Кръстова гора Св. Троица" и Държавната дивечовъдна станция "Кормисош" с прекрасни условия за ловен туризъм.

Районът се намира в живописните клисури на р. Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска. На територията на общината с административен център град Лъки са разположени осем села - Борово, Белица, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово.

Надморската височина на град Лъки е 634 метра, а на най-високото населено място в общината с. Манастир - 1500 метра.

Средната годишна температура е 11,5°С. Релефът на общината е типично планински. Представлява лабиринт от ридове с различни дължини и посоки. Районът е богат на красиво извисени карстови форми.

История[редактиране | edit source]

Религии[редактиране | edit source]

Население - основно българи, изповядващи ислям и християнство.

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Главният отрасъл в икономиката на града е добива на оловно-цинкова руда. В миналото на територията на общината е имало няколко действащи рудници, но към момента функционират само два - рудник „Дружба“ и „Джурково“. С тяхната дейност са свързани много от работоспособните жители на града. В града функционира и фабрика за обогатяване на добитата руда. Друг отрасъл, застъпен в местната икономика, е текстилната промишленост. Функционират няколко шивашки цеха и завод „Брод-Лъки“, чиято продукция се изнася и в чужбина. Друга част от жителите са заети в областта на услугите - образование, местна администрация, здравеопазване и т.н. Дърводобивната и дървопреработвателната индустрия също имат своя дял в икономиката на града. На територията на общината осъществяват своята дейност две горски кооперации и няколко дървопреработвателни цеха.

Обществени институции[редактиране | edit source]

Училища[редактиране | edit source]

Едва през 1934 г. проблясва първата светлина в Лъкински район - открито е училище в с. Югово, а малко по-късно и в с. Манастир.

Първото училище в Лъки е открито на 27 декември 1937 г., в което учителства Филип Петров Бояджиев родом от с. Габарево Казанлъшко. Обучават се 20 ученика на различна възраст. Училището се е помещавало в една от стаите на Общината, построена през 1935 г. През втората година се открива трапезария за учащите се, с което се дава възможност на по-голям брой деца от околните населени места да се учат в Лъки.

Учителят Бояджиев, чието име учениците произнасят с благоговение, успява да завладее и разпали детското им въображение в изработването на първите етнографски експонати с мънистагердани, гривни, торби. С това се слага началото на на етнографското проучване на родния край през 1937 г., а през есента на същата година училището участва със свои предмети в Стопанската изложба в гр. Пловдив и получава първите награди — 2 златни гривни и 2 одеяла.

Броят на учениците непрекъснато се увеличава и след две години осезаемо се чувства нуждата от разширяване на сградата. С помощта на Общината се обзавежда едно сравнително добро за времето си училище, което след третата година от основаването си става средищно, независимо че в него работи само един учител. По-късно постъпват на работа учителите Петър Цанов от с. Оряховица, Пазарджишка община и Пейо Панов от с. Манастир.

До 1954 г. училището в Лъки е начално. През същата година се открива и първият прогимназиален клас — пети. Разработените рудни находища на територията на Лъкинска община привличат много заселници, което дава отражение върху броя на учениците, поради което възниква необходимост от нова училищна сграда. След зимната ваканция на учебната 1958/59 година учениците са настанени в ново училище, което разполага с 9 учебни стаи, дирекция и учителска стая. С помощта на местния Народен съвет и вече съществуващата общественост в Лъки се открива Интернат, в който са настанени всички деца от околните махали.

Паметна за населението на Лъки остава 1959 г. С Указ №139 на МС местността се утвърждава в самостоятелна административна единица и се отделя административно от община Дряново.

През годините 1955-1961 пред учителскят колектив стоят не малко задачи, една от които е ограмотяване на населението и ликвидиране на неграмотността и с много сърцатост и отговорност учителите работят в училище и с населението от общината и постигат значителни резултати.

През 1961/62 г. училищната сграда се разширява, като се построява и III етаж с 5 учебни стаи, кабинет по химия и хранилище. Освен това към северната част на училищния двор се издига нова постройка, която се обзавежда съвременно — лекарски кабинет, физкултурен салон, библиотека, кабинет па физика, стая за извънкласна работа с учениците и работилница. Богата е 1961 г. със събития за учителския колектив. На 16 октомври 1961 г. към училището се открива редовна вечерна прогимназия с 4 класа — V-VIII клас. През тази учебна година училището преминава в осмокласно.

Със заповед 21 от 11 май 1963 г. на МНП от 15 септември същата година Основното училище в с. Лъки прераства в СПУ (Средно политехническо училище). Същата година се разкрива и вечерно средно политехническо училище с една паралелка в IX клас. Това събитие се посреща с особено задоволство от родители, ученици и учители. Тогава директор на училището е сърцатият Слав Бозаджиев — човек енергичен, всеотдаен в работата си, неуморен педагог, значителен читалищен и обществен деец.

На 25 май 1966 г. завършва I гимназиален випуск на училището. През годините на утвърждаване Средното училище се нарича СПУ „Христо Ботев“, от 1980/81 г. ЕСПУ „Христо Ботев“ (Единно средно политехническо училище) и от 1989/90 г. СОУ „Христо Ботев“ (Средно общообразователно училище). През 1968/69 година е построена новата сграда на Ученическия пансион, където живеят и се учат децата от съседните села. Броя на учениците достига рекордното число 1393 през 1970/71 г., като през 1986/87 г. спада на 710, а през 2004/2005 г. е едва 385 ученика по причина на миграция на населението и намаляване драстично раждаемостта през последните 10-15 години на новото време.

През 2004/2005 г. завършва 40-тия гимназиален випуск на училището. Учениците успешно се обучават от 1996/97 г. в специалностите "Среден мениджър", " Организатор на среден и дребен бизнес" и от 2003/2004 г. профилирано обучение "Стопанско управление". Една част от учениците успешно намират реализация в стопанския сектор, а повече от половината ежегодно успешно се представят на кандидат-студентските конкурсни изпити и успешно се обучават и завършват различни ВУЗ. През 40-годишната гимназиална история от училището са завършили не малък брой учители, инженери, икономисти, юристи, медици, стоматолози и много кадри в Техникуми и колежи над средно образование.

За учебната 2007/2008 г. е утвърден прием в профил "Туризъм", тъй като се отчитат възможностите на община Лъки за развитие в направление туризъм - съхранена околна среда и богато биоразнообрие.

Културни забележителности[редактиране | edit source]

Църквата "Св. Троица" в с. Югово е обявена за паметник на културата с местно значение. Тя е много интересна в архитектурно и историческо отношение. Построена е през 1842 г. и представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия пред западната стена. Притежава изящна каменна камбанария, увенчана с луковичен купол. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70–те години на XIX век. Иконостасът е табличен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 г. и 1851 г.

Природни забележителности[редактиране | edit source]

Признати природни забележителности в общината са:

  • Скален мост - с. Белица
  • Водопада Гюмбуртията - с. Белица
  • Водопада Свети дух - с. Манастир
  • Сливодолско падало - с. Югово

Музейни сбирки[редактиране | edit source]

Етнографска музейна сбирка към НЧ "Зора" - гр. Лъки Етнографска музейна сбирка към НЧ "Хр. Ботев" - с. Манастир

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година през последната седмица на месец август по традиция се организира събор наречен "Миньорски празник" в чест на всички миньори в местността. Събитието е голямо за град Лъки, като се събират хора от всички околни местности. През 2006 г. официален гост беще президентът на Република България Георги Първанов.

Литература[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Интересна местна кухня. Характерни са:

- родопската баница, наречена "клин";

- качамак;

- катми;

- трахана;

- фасул;

- пататник;

- боб

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

п  б  р
Градове в Област Пловдив
АсеновградБаняБрезовоКалоферКарловоКлисураКукленКричимЛъкиПерущицаПловдивПървомайРаковскиСадовоСтамболийскиСопотСъединениеХисаря