Любачов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любачов
Lubaczów
    Герб
Кметството
Кметството
Страна Флаг на Полша Полша
Войводство Подкарпатско войводство
Окръг Любачовски окръг
Община Любачов
Площ 25,73 km²
Население (2014) 12 517 души
Кмет Йѐжи За̀яц
Пощенски код 37-600
Телефонен код (+48) 16
МПС код RLU
Официален сайт http://www.lubaczow.pl/
Любачов в Общомедия

Любачов или Люба̀чув (на полски Lubaczów; украински : Любачів; руски : Любачев) е град в Югоизточна Полша, Подкарпатско войводство. Административен център е на Любачовски окръг, както и на Любачовска община без да е част от нея. Обособен е в самостоятелна градска община с площ 25,73 км2.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът се намира в историческата област Червена Рус. Разположен е на 13 килиметра от границата с Украйна край реките Солотва и Любачовка.

История[редактиране | редактиране на кода]

От 1211 г. датират първите сведения за съществуването на града. През 1498 г. почти цялото население е било еврейско, затова повечето от тях са изпратени по митниците. Но през 1532 г. полският крал дава разрешение на евреите за търгуване с населението на града. През останалата част историята на града се гради от гоненията срещу евреите на някои владетели и от арзрешенията на други владетели да живеят спокойно. През 1918г, след края на Първата световна война, Любачов става част от независима Полша. През 1939 г. евреите от града са транспортирани в немските лагери и там са убити - Холокост. На 12 септември същата година градът е бомбардиран от немците.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 12 517 души. Гъстотата е 486 души/км2.[1]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Любачов[редактиране | редактиране на кода]

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 121 (посетен на 05.10.2014 г.)