Люба Касърова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Люба Касърова
българска поетеса
Родена
Люба Франтишек Сплитекова
Починала
6 февруари 1946 г. (58 г.)

Учила вКарлов университет
Семейство
БащаФрантишек Сплитек
МайкаКамелия Сплитек

Люба Франтишек Сплитекова по съпруг Касърова е българска поетеса, преводачка и общественичка.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Солун в 1887 година в семейството на учителя Франтишек Сплитек, чех, преселен в България в 1880 година[1] и на учителката Камелия Сплитек, по баща Волковская, рускиня, установила се в България в 1878 година. Завършва гимназия в Пловдив, България, а след това учи в Прага – в Музикалната академия и във Философския факултет на Карловия университет.[1] Омъжва се за д-р по право Христо Касъров от сопотския род Касърови, чиито баща, Тодор Касъров, е собственик на една от най-големите книжарници в София.

Сестрите Олга и Люба Сплитек, фотограф Андрей Андреев, Пловдив

Връща се в България. Превежда от чешки на български творби на Божена Немцова, Каролина Светла, Елишка Краснохорска. Секретарка е на дружеството „Българо-чехословашка взаимност“ и в 1926 година редактира едноименния му орган. Пише в списание „Хиперион“, „Славянска беседа“, „Завети“, „Мисъл“, във вестник „Литературен глас“, „Вестник на жената“, „Развигор“.[1] Членка е на Съюза на българските писатели.[1]

Носителка е на чехословашкия Женски орден на белия лъв (1937).[1]

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • „Люлякови люлки“ (1930)
  • „В съня на новороденото“ (1932)
  • „Птицта феникс“ (1933)
  • „Гласове“ (1937)
  • „Какво ми нашепва музиката“ (1941)[3][1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 196.
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 79.
  3. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, стр. 369 – 370.