Любен Дилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя фантаст Любен Дилов. За сценариста и политик вижте Любен Дилов (син).

Любен Дилов Иванов
Ldilov.jpg
Роден 25 декември 1927 г.(1927-12-25)
Червен бряг, Царство България
Починал 10 юни 2008 г. (на 80 г.)
София, България
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман
Награди „Еврокон“ (1976)
Деца Любен Дилов син

Любен Дилов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика.

Биография[редактиране | edit source]

Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика, издадени с общ тираж над 1 млн. екземпляра.

Учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Стил и особености[редактиране | edit source]

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди[редактиране | edit source]

  • 1963 г. - награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
  • 1969 г. - втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
  • 1973 г. - награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
  • 1976 г. - специална награда за литература от „Еврокон“ за романа Пътят на Икар
  • 1991 г. - почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
  • 2000 г. - почетен гражданин на Червен бряг
  • 2002 г. - носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

Библиография[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • „Незавършеният роман на една студентка“
  • „Педагогическата машина“
  • „Пътят на Икар“
  • „Атомният човек“
  • „Звездните приключения на Нуми и Ники“
  • „До райската планета и назад“
  • „Жестокият експеримент“
  • „Парадоксът на огледалото“
  • „Тежестта на скафандъра“
  • "Демонът на Максуел"

Повести, разкази и новели[редактиране | edit source]

  • „Да нахраниш орела“
  • „Даровете на Бога“
  • „Двойната звезда“
  • „Дори да си отидат“
  • „За Джони, който искаше да излезе“
  • „Зеленото ухо“
  • „Моят странен приятел астрономът“
  • „На пеещата планета“
  • „Напред, човечество“
  • „Педагогическата машина“
  • „Не пушете! Затегнете коланите!“
  • „Още по въпроса за делфините“
  • „Хубавата Елена“
  • „Цялата истина около шимпанзето Топси“
  • „Шегата на капитана“
  • „Гълъби над Берлин“
  • „Точката на Лагранж“
  • „Осъзнаването на роботите“
  • „Новогодишна трагедия“
  • „Наше даказателство за летящите чинии“
  • „Поредният номер“
  • „Последното интервю на Адам Сусбе“
  • „Странните качества на Борис Левиташки“
Heckert GNU white.png Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Любен Дилов от сайта БГ-Фантастика към 12 септември 2007 г. Оригиналният текст с автор(и) ВТодоров, Григор Гачев, Littlebitcr4zy, Tcop, Intery, Nasam-natam, Голем, Angel, Розов, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | edit source]