Любен Дилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за писателя фантаст Любен Дилов. За сценариста и политик вижте Любен Дилов (син).

Любен Дилов Иванов
български писател
Любен Дилов Иванов 
Роден: 25 декември 1927 г.(1927-12-25)
Червен бряг, България
Починал: 10 юни 2008 г. (на 80 г.)
България

Любен Дилов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика.

Завършва Софийския университет със специалност „Български език и литература“. Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика, издадени с общ тираж над 1 млн. екземпляра.

Учредява наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.

В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.

Стил и особености[редактиране | edit source]

В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.

Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).

Първият му роман „Атомният човек“ е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец-капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин.

Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото.

В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него.

В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните му произведения фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.

Награди[редактиране | edit source]

  • 1963 г. - награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
  • 1969 г. - втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
  • 1973 г. - награда на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
  • 1976 г. - специална награда за литература от „Еврокон“ за романа Пътят на Икар
  • 1991 г. - почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
  • 2000 г. - почетен гражданин на Червен бряг
  • 2002 г. - носител на наградата на читалище „Светлина“, Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града

Библиография[редактиране | edit source]

Романи[редактиране | edit source]

  • „Незавършеният роман на една студентка“
  • „Педагогическата машина“
  • „Пътят на Икар“
  • „Атомният човек“
  • „Звездните приключения на Нуми и Ники“
  • „До райската планета и назад“
  • „Жестокият експеримент“
  • „Парадоксът на огледалото“
  • „Тежестта на скафандъра“
  • "Демонът на Максуел"

Повести, разкази и новели[редактиране | edit source]

  • „Да нахраниш орела“
  • „Даровете на Бога“
  • „Двойната звезда“
  • „Дори да си отидат“
  • „За Джони, който искаше да излезе“
  • „Зеленото ухо“
  • „Моят странен приятел астрономът“
  • „На пеещата планета“
  • „Напред, човечество“
  • „Педагогическата машина“
  • „Не пушете! Затегнете коланите!“
  • „Още по въпроса за делфините“
  • „Хубавата Елена“
  • „Цялата истина около шимпанзето Топси“
  • „Шегата на капитана“
  • „Гълъби над Берлин“
  • „Точката на Лагранж“
  • „Осъзнаването на роботите“
  • „Новогодишна трагедия“
  • „Наше даказателство за летящите чинии“
  • „Поредният номер“
  • „Последното интервю на Адам Сусбе“
  • „Странните качества на Борис Левиташки“
Heckert GNU white.png Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Любен Дилов от сайта БГ-Фантастика към 12 септември 2007 г. Оригиналният текст с автор(и) ВТодоров, Григор Гачев, Littlebitcr4zy, Tcop, Intery, Nasam-natam, Голем, Angel, Розов, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


Външни препратки[редактиране | edit source]