Любен Дилов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за писателя-фантаст Любен Дилов. За сценариста и политик вижте Любен Дилов (син).
|
||||||||
Любен Дилов e български писател, един от най-изявените автори на научна фантастика. Завършва Софийския университет със специалност български език и литература. Повече от тридесет негови книги са преведени на над десет езика, с общ тираж над 1 100 000 екземпляра.
Създател е на наградата за българска фантастика „Гравитон“ през 1990 г.
В последните години от живота му тежко заболяване ограничава възможността му да твори.
Съдържание |
[редактиране] Стил и особености
В много отношения Любен Дилов е основоположник на българската фантастика по социалистическо време. Тогава писатели като Георги Илиев и Емил Коралов са на практика забравени, а Светослав Минков е принуден да се отрече от ранните си диаболични произведения. Негласното вето над фантастиката е пробито от Любен Дилов.
Дебютира още като студент с разкази във в. „Народна младеж“. От 1951 г. печата очерци и реалистични разкази. Дебютната му книга е „Гълъби над Берлин“ (1952 г.).
Първият му роман, „Атомният човек“, е по социалистически правоверен в първата си версия - егоистичен американец капиталист, който попада в бъдещото безкористно комунистическо общество. По-късно Любен Дилов преработва романа и във второто издание героят му вече е българин. Следващите му произведения стават все по-зрели. В „Тежестта на скафандъра“ не е ясно дали повече място отнема сблъсъкът с чуждата цивилизация, или сблъсъкът на главния герой със собствените му страхове, пред които го изправя новото. В „Парадоксът на огледалото“ под маската на фантастичното се обсъждат темите за социалното удовлетворение. В „Пътят на Икар“ на преден план са човешките преживявания и страсти на героя, а не тайните и приключенията около него. В „Двойната звезда“ основното е не завръщането от Космоса, а моралният избор, който посреща на Земята главния герой. И в по-късните произведения на Любен Дилов фантастичното продължава да бъде начин да се покаже и освети реалното.
[редактиране] Награди
- 1963 г. - награда на ЦК на ДКМС за книгата „Почивката на Боян Дарев“
- 1969 г. - Втора награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Напред, човечество!“
- 1973 г. - наградата на международното жури от конвента „Соцкон“ в Полша за цялостен принос в НФ жанр
- 1976 г. - Специална награда за литература от „Еврокон“ за романа „Пътят на Икар“
- 1991 г. - почетен чешки медал „Карел Чапек“ за културен принос
- 2000 г. - почетен гражданин на Червен бряг
- 2002 г. - носител на наградата на читалище "Светлина" - Червен бряг за цялостен принос в духовното развитие на града
[редактиране] Библиография
[редактиране] Романи
- „Незавършеният роман на една студентка“
- „Педагогическата машина“
- „Пътят на Икар“
- „Атомният човек“
- „Звездните приключения на Нуми и Ники“
- „До райската планета и назад“
- „Жестокият експеримент“
- „Парадоксът на огледалото“
- „Тежестта на скафандъра“
[редактиране] Повести, разкази и новели
- „Да нахраниш орела“
- „Даровете на Бога“
- „Двойната звезда“
- „Дори да си отидат“
- „За Джони, който искаше да излезе“
- „Зеленото ухо“
- „Моят странен приятел астрономът“
- „На пеещата планета“
- „Напред, човечество“
- „Педагогическата машина“
- „Не пушете! Затегнете коланите!“
- „Още по въпроса за делфините“
- „Хубавата Елена“
- „Цялата истина около шимпанзето Топси“
- „Шегата на капитана“
- „Гълъби над Берлин“
- „Точката на Лагранж“
- „Осъзнаването на роботите“
- „Новогодишна трагедия“
- „Наше даказателства за летящите чинии“
- „Поредният номер“
- „Последното интервю на Адам Сусбе“
- „Странните качества на Борис Левиташки“
 |
Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Любен Дилов от сайта БГ-Фантастика към 12 септември 2007 г. Оригиналният текст с автор(и) ВТодоров, Григор Гачев, Littlebitcr4zy, Tcop, Intery, Nasam-natam, Голем, Angel, Розов, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. |
