Любен Дилов-син

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Любен Дилов - син)
Любен Дилов – син
български журналист, писател и политик
На литературно четене в СГХГ на 4 ноември 2010
На литературно четене в СГХГ на 4 ноември 2010

Роден
19 ноември 1964 г. (59 г.)

Учил вСофийски университет
Политика
ПартияГергьовден
Депутат
XL НС   XLV НС   XLVI НС   XLVII НС   XLVIII НС   XLIX НС   
Литература
Жанровефейлетон, статия
Известни творбиFасеБуки (2010)
Семейство
БащаЛюбен Дилов
Деца3

Любен Любенов Дилов е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач, политик и народен представител в XL народно събрание[1] (от листата на ОДС) и в XLV народно събрание,[2] XLVI народно събрание[3], XLVII народно събрание[4][5] и XLVIII народно събрание[6] (от листата на ГЕРБ-СДС). Публична известност има под името Любен Дилов-син.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател фантаст Любен Дилов (1927 – 2008 г.). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Редактор е в няколко печатни издания, като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.

От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.

След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател.[7]

От 2004 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.[8][9] През 2016 г. продава вестника на Делян Пеевски, който скоро след това го спира.[10]

Член е на Интернет общество - България от 1 май 2001 г.

От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L'Europeo“.[11]

Любен Дилов-син е критикуван заради внасяне на проекти в Столична община, с цел облагодетелстване на негови лични приятели.[12]

Разведен е, има три деца.

Член на журито в предаването „България търси талант“ – сезони 1 (2010), 2 (2012), 3 (2014), 5 (2016), 6 (2019) и 7 (2021). Член на журито в първия сезон (2013) на „Като две капки вода“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Писател[редактиране | редактиране на кода]

  • Неспасяемият език или детството на идиота, София, Университетско издателство, 1989
  • Слави Трифонов: За стърчането. София, Сиела, 2002, 288 с. ISBN 954649528Х
  • Седнал във въздуха. (подб. и ред. Искра Ангелова). София, Сиела, 2003, 275 с., ISBN 954-649-629-4
  • Хуйку. Български антинародни приказки. С илюстрации на Андрей Кулев. София, Сиела, 2008, 136 с. ISBN 978-954-28-0368-3
  • Усмихни се България: Сатира. С илюстрации на Чавдар Николов. София, Сиела, 2008 ISBN 978-954-28-0179-5
  • Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи: Политическа сатира. София, Сиела, 2009, 204 с. ISBN 978-954-28-0497-0
  • TILT. Началото. София, Enthusiast, 2010, 200 с. ISBN 978-954-86-5763-1
  • FасеБуки. София, Enthusiast, 2010, 168 с. ISBN 978-954-86-5731-0
  • FасеБуки Т.II: Дневникът на малкия Нострадамус. София, Enthusiast, 2011, 166 с. ISBN 978-954-29-5836-9
  • FасеБуки Т.III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня, Enthusiast, 2013, 300 с. ISBN 978-619-164-080-5
  • Лятото с тъжните курви (2016)

Редактор[редактиране | редактиране на кода]

  • „Капризите на Оливър“ на Боряна Тодорова (2011)
  • „Анатомия на илюзиите“ на Людмила Филипова (2012)
  • „Обществен експеримент“ на Мартин Карбовски (2013)
  • „18% сиво“ на Захари Карабашлиев (2013)
  • „Аз съм вашите обувки“ на Васил Пармаков (2017)
  • „Архипелаг Ню Йорк“ на Владимир Тодоров (2018)
  • "До луната за шишарки" на Васил Русев - Чайката (2019)
  • “Гарванът, който можеше да спира времето” Разкази на Самуил Петканов (2020)
  • “ИГРАТА НА СОЛТА” от ЕЛЕНА КОЛЕВА (2021)
  • “Съвременна българска митология” на Самуил Петканов (2022)

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

  • LA DONNA E MOBILE (игрален филм, 1993)
  • TILT (игрален филм, 2011)
  • SEX, ЛЪЖИ & TV (ТВ сериал, скриптед риалити)
  • 7 ЧАСА РАЗЛИКА (ТВ сериал, 2011 – 2014)

Съставител[редактиране | редактиране на кода]

  • Когато се наливаше левоцентризъма: Първа ку-книга. София, Труд ISBN 954-528-071-9

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 40 Народно събрание
  2. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 45 Народно събрание
  3. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 46 Народно събрание
  4. Централна избирателна комисия
  5. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 47 Народно събрание
  6. Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 48 Народно събрание
  7. „Дилов-син оглави „Гергьовден“, Петър Стоянович му стана секретар“, в-к „Дневник“, 7 декември 2003 г.
  8. „Любен Дилов-син взе „Новинар“, в-к „Стандарт“, 15 май 2004 г.
  9. Велислава Попова, „Любен Дилов-син: „Наши приятели бизнесмени и журналисти“ ще издават „Новинар“, в-к „Капитал“, 22 май 2004 г.
  10. „Любен Дилов: Делян Пеевски ни натисна да му продадем „Новинар“ за толкова пари, колкото ни дължеше за разпространението. Иначе нямало да ни плати!“, в-к „Ретро“, 15 май 2016 г.
  11. „Любен Дилов-син оглави сп. „L’Europeo“, сп. „Мениджър“, 18 август 2010 г.
  12. „Задава се нова битка за столичните паркове. Любен Дилов-син предлага концесия, хвали приятеля си Слави Бинев“, в-к „Капитал“, 1 май 2004 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за