Любка Рондова
|
||||||||
Любка Василева Рондова-Караянева е известна българска народна певица.
Биография[1] [редактиране]
Любка Рондова е родена в костурското село Шестево (на гръцки Сидирохори), Гърция през 1936 година. През 1948 г. по време на гръцката гражданска война попада в групата на така наречените деца бежанци, с които е изведена от комунистическите партизани извън страната. Живее в Полша и в Чехия. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага. Говори няколко чужди езика. През 1960 година семейството на Любка се връща в България и се установява да живее тук и тя работи като екскурзовод, преводач, редактор, началник отдел “Научна информация и квалификация” и отговорен секретар на изданието “Проблеми на рекламата” в държавното предприятие “Реклама”, в отдел за духовно развитие в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел “Култура” и секретар на Съвета за духовно развитие в община “В. Левски”(“Оборище”).
Сериозният ѝ път на народна певица започва след като се премества в София, когато постъпва в най-стария в България ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев“. В него остава 30 години, като дълго време е солистка и лице на ансамбъла. Тук, в средата на българи бежанци от всички македонски краища, оформя и обогатява своя песенен репертоар, изграден основно върху песни, наследени от майка ѝ и баба ѝ, усъвършенства и своите изпълнителски умения.
През 1980 г. прави първите си записи в Българското радио, а след това и в Балкантон, Българската телевизия, Радио Благоевград. Те са тиражирани на множество грамофонни плочи, аудио и видео албуми.
Рондова успя да направи достояние на нашия народ богатството на песенното творчество на българите от Македония. Тя даде живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и други наши възрожденци, с които може да се гордее всеки българин. Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни Рондова създава и свои авторски песни по свои стихове или на други поети. Огромният ѝ опит и доброто познаване на народното творчество ѝ дава възможност да създава музика по оригинални народни текстове, чиито мелодии са потънали безследно в мелницата на времето.
През 2000 година е издаден първият ѝ албум на компактдиск „Смиляна“. В него са включени 22 най-популярни и обичани песни от цялото ѝ богато музикално почти 40-годишно наследство.
През 2003 година излиза и нейният втори компактдиск „Песните са моите деца“, в който са включени 15 напълно нови изпълнения. От тях 9 стари автентични песни от родното ѝ Костурско и 6 авторски.
През 2008 година излиза и нейният трети компактдиск „Дъщеря на Егея", в който са включени нови 19 песни. Музиката на 9 от тях е авторска на Любка Рондова. Аранжиментите са направени от композиторите Димитър Динев и Никола Ваклинов. Осем от песните са от музикалния филм „Всяка песен е сълза“, продуциран от БНТ.
През 2009 година тя е включена в творчески проект на Българското национално радио и заедно с едни от най-известните български народни певци, Оркестъра за народна музика на БНР и Теодосий Спасов записват най-емблематичните си песни в Голямата Мадарска пещера. Записите са издадени на аудио и видеодиск с български и английски титри. Дисковете със заглавие „Магията на Мадара“ със записи на живо са разпространени във всички български културни центрове в света и сред българската диаспора в Украйна, Молдова, Румъния и Република Македония.
През 2012 година Любка Рондова, заедно с оркестъра и вокална група от ансамбъл „Гоце Делчев“ записват албума "Песни от Балканската война". В него са включени 7 малко известни и незаписвани песни, свързани с това важно в историта на България събитие. Аранжиментът е на композитора Никола Ваклинов, а проектът е реализиран от БНР по случай 100 годишнината от Балканските войни.
Любимата изпълнителка на няколко поколения българи често е канена в жури на наши и международни музикални фестивали.
И до ден днешен Любка Рондова продължава да издирва и записва автентични български народни песни.
За приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура на 22 май 2002 година Любка Рондова е удостоена с орден „Стара планина“.[2] Тя е носител и на орден „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко Войвода“.
Бележки [редактиране]
- ↑ Официален сайт на Любка Рондова http://lubka-rondova.folklorbg.com/
- ↑ Министерският съвет предложи Любка Рондова да бъде наградена с орден “Стара планина” за изключителен принос към българската култура
| Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |