Люблинска уния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Люблинската уния. Картина на Ян Матейко.
Полско-литовският съюз през 1569

Люблинската уния (пол. Unia Lubelska; лит. Liublino Unija) е договор, подписан на 1 юли, 1569 г. в Люблин, Полша, с който се създава една единна държава - Полско-литовска държава. Той заменя личната уния на короната на Полското кралство и Великото литовско княжество с истинска уния и изборна монархия, след като Зигмунт II Август, последният от династията на Ягелоните, остава бездетен след три брака. В допълнение, автономията на Кралство Прусия е била изоставена до голяма степен. Княжество Ливония, свързано с Литва с реална уния след обединението на Гродно (1566), става Полско-литовски кондоминиум.

Съюзът е управляван от единствен избран монарх, който изпълнявал задълженията на крал на Полша и херцог на Литва, управляван от Сенат и парламент (известен като Sejm). Съюзът е еволюционен етап в Полско-литовския съюз и лична уния, която е била необходима, най-вече заради опасната позиция на Литва, която била във война с Русия.

История[редактиране | edit source]

Преди подписването на договора е имало много дискусии, тъй като литовските магнати се страхували, че ще изгубят повечето от силите си, понеже съюзът би направил техния легален статут равен на този, който имат многобройните полски благородници от по-нисък произход. Към втората половина на 16 век литовците се изправят пред вероятността да бъдат сломени от руските войски в Ливонската война. Полските благородници (Шляхта) не са били съгласни да помогнат на Литва, без да получат нищо в замяна. Все пак, полският и литовският елит засилили личните си връзки и имали възможност да плануват съюзеното си бъдеще през 1560-те. Зигизмунд II Август, крал на Полша и Великият херцог на Литва, виждайки заплахата над Литва, а и на Полша, се съгласили да има съюз и постепенно събрали последователи, докато не се почувствали достатъчно силни.