Любомир Котев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Котев
български писател
Роден
1 август 1950 г. (73 г.)

Националност България

Любомир Стойнев Котев е български писател, белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Ямбол на 1 август 1950 година. Завършва българска филология и след това специализира журналистика. Той е главен редактор е на ямболския всекидневник „Делник“. Автор е на 30 белетристични книги.[1] Пише също така публицистика, пътеписи и есета.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Е.Г.Н.: Годината на Тигъра“, „Хера“, Ямбол, 2000 (разкази; в съавторство с Христо Карастоянов)
  • „Паралелни паранои“ (в съавторство с Христо Карастоянов)
  • „Чичовци: галерия от типове и нрави български в турско и наше време“ издателство „Захарий Стоянов“
  • „Народопсихологии“ – поредица от пет книги, издателство „Захарий Стоянов“
  • „Питомни разкази“ – издателство „Захарий Стоянов“
  • „Селцето“ – 2004, издателство „Захарий Стоянов“; УИ „Св. Климент Охридски“
  • „Оптимистична теория за Бай Ганьо. Чичовци“, 2009, издателство „Захарий Стоянов“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Книги на Любомир Котев, посетен на 30 декември 2012 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]