Любомир Милетич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любомир Милетич
Lyubomir Miletich Shtip.jpg
Роден 1 януари 1863(1863-01-01)
Щип, днес Република Македония
Починал 1 юни 1937 (на 74 г.)
София, България
Националност българска
Професия езиковед

Акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1 януари 1863 - 1 юни 1937) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята). Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт.[1]

Съдържание

[редактиране] Биография

Жилищната кооперация, издигната на мястото на къщата на Милетич на ул. „Шипка“, в София, където той живее от 1920 г. до смъртта си
Плочата на дома му

[редактиране] Семейство

Любомир Милетич e роден на 1 януари 1863 в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич.[2][3] В средата на 19 век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония,[2] между които - Велес (1859-61) (където се жени за Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдаова[4] - майката на Любомир Милетич) и Щип (1861-1863).[3] Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватско, България, Босна и на други места.[5] Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка.[5][6] В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско.[7][8] Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.[8]

[редактиране] Образование

В средата на седемдесетте години на 19 век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.[4][8] С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб.[8] В Загреб Любомир Милетич завършва (през 1882 г.) Класическата гимназия.[9] Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета, той следва славянска филология в Загреб и Прага.

[редактиране] Учен

От 1885 година е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904 Софийски унивеситет) и професор по славянска филология.

През 1898 година е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 година е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българската академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

„ Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път[10]. “

Морският нос Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич.[11]

[редактиране] Библиография

Любомир Милетич ни завещава повече от 400 негови труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година. Други трудове са:

  • Членът в българския език (1887) - труд, който е защитен по-късно като докторска дисертация и публикуван на хърватски в Загреб в 1889 г. под заглавие О clanu u bugarskom jeziku
  • Нови влахо-български грамоти от Брашов, 1896
  • Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. Часть II. Нови влахо-български грамоти от Брашов, Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3—152. (Онлайн издание)
  • Старото българско население в Североизточна България,София, 1902 (Онлайн издание)
  • Das Ostbulgarische (на бълг. Източните говори на българския език), Виена, 1903
  • Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век, Бълг. старини, кн. II, София, 1908 (Онлайн издание)
  • Die Rhodopenmundarten der bulgarische Sprache (на бълг. Родопските диалекти на българския език), Виена, 1911
  • Разорението на тракийските българи през 1913 година, Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб "Тракия" - София, 1989 г., София. (Онлайн издание)
  • Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език, съставена по образеца на “Handbuch der altbulgarischen (altkirchenslavischen) Sprache”, Хайделберг, 1922 на немския славист Август Лескин, но допълнена със сравнителен материал от новобългарски език и неговите диалекти
  • Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век, Бълг. старини, кн. VII, София, 1923 (Онлайн издание)
  • Седмоградските българи и техният език, 1926
  • Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров; съобщава Л. Милетич, София, Печатница П. Глушков, 1927, поредица "Материали за историята на македонското освободително движение", Издава "Македонският Научен Институт", Книга VII. (Онлайн издание)
  • Документи за противобългарските действия на сръбските и на гръцките власти в Македония през 1912 - 1913 година, 1929
  • Единството на българския език в неговите наречия, 1929
  • Към историята на българското аналитично склонение, 1935
  • Една българска Александрия от 1810 г., Бълг. старини, кн. XIII, София, 1936 (Онлайн издание)

[редактиране] За него

  • Романски, Ст., Любомир Милетичъ, Държавна печатница, София, 1940
  • Мурдаров, Вл., Любомир Милетич, Университетско издателство "Климент Охридски", София, 1987

[редактиране] Външни препратки

[редактиране] Бележки

  1. ↑ Македонски научен институт. Учредители
  2. ↑ а б Markev B., Miletic, Ljubomir в Enciklopedija Jugoslavije, Zagreb, 1965
  3. ↑ а б Милетич, Георги (Джордже) в Енциклопедия България, Издателство на БАН
  4. ↑ а б Кънчов, Васил. Сегашното и недавното минало на град Велес
  5. ↑ а б Мулутиновић К., Светозар Милетић, "Нове Европе", Загреб, 1939, стр. 5-6
  6. ↑ Петровић Н., Светозар Милетић, Белград, 1958, стр. 7-9
  7. ↑ Дамянов С., Любомир Милетич и неговите проучвания за българите в Седмиградско и Банат в Милетич Л., Изследвания за българите в Седмиградско и Банат, Издатество "Наука и изкуство", София, 1987
  8. ↑ а б в г Романски (1940), стр. 82-83, 85-86
  9. ↑ Мурдаров (1987), стр. 121-122
  10. ↑ Илюстрация Илинден, бр.116, стр.1-2
  11. ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Miletich Point.
Портал
 Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9B%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80_%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%87&oldid=4507636“.
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици