Любомир Цонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Цонев
български физик
Любомир Цонев на посещение на кромлеха край с. Старо Железаре, 2011 г.
Любомир Цонев на посещение на кромлеха край с. Старо Железаре, 2011 г.

Роден
1954 г. (70 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вБългарска академия на науките

Любомир Цонев е български физик. Инициатор за прилагане в България на фотолуминесцентния метод за датиране в археологията и геологията.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София през 1954 г. Възпитаник е на 91-ва гимназия с преподаване на немски език, в класа на Гергина Тончева. Дипломира се във Физическия факултет на Софийския университет.

Работи в Института по физика на твърдото тяло при БАН. Понастоящем заема длъжност ст.н.с. ІІ ст., има научна степен доктор по физика. Работил е в областта на интегрална оптика, дифракционни решетки, термотропни течни кристали, луминесценция.

От 2003 г. мегалитните паметници в България привличат вниманието му в качеството на хоби. В тясна връзка с тях от 2009 г. поема инициатива да се усвои и прилага в България фотолуминесцентният метод за датиране в археологията (печена керамика и мегалитни обекти) и геологията (геологични проби). Методът е предложен във Великобритания през 70-те години на ХХ в., но не се прилага в България.

„Балкански мегалити“[редактиране | редактиране на кода]

Цонев е сред създателите на проекта „Балкански мегалити“[1], заедно с Димитър Колев от Института по астрономия към БАН.

Целите на проекта (формулирани от Цонев и Колев) са:

  • да създадат колкото е възможно по-пълен онлайн каталог на мегалитните паметници в България;
  • да предоставят свободен достъп до информация – фотографска и текстова, за по-запазените мегалитни паметници, който да стимулира културния туризъм на територията на България;
  • да се съберат и показват данни за актуалното състояние и за промените, които настъпват с годините във вида и съдбата на всеки мегалитен паметник;
  • да лобират пред съответните институции за запазване, укрепване, реставрация на мегалитните обекти в България.

Цонев е сред най-големите застъпници на позицията, че институциите в България се отнасят немарливо към мегалитните паметници и обекти на територията на страната и че значението им за успешен културно-исторически туризъм се подценява.[2]

През юли 2010 г. Цонев отстоява позицията, че разкопките, извършени на уникална долменна могила в местността Мангъра (Сакар планина), са били прибързани.[3]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Мегалитите в България през погледа на един физик (1/3)[4]
  • Мегалитната страст на Любомир Цонев[5]
  • Странджа – в пространството и времето[6]
  • Белинташ – красота и тайна, тайна и красота[7]
  • „Мегалити на Балканите“ (сборник доклади от едноименния симпозиум), София, 2009: Издателство „Захарий Стоянов“ и Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, ISBN 954-07-2846-0
  • „Мегалитите в България”, София, 2010: Издателство Фараго, ISBN 978-954-8641-77-7[8]
  • „Отново за Мадарския конник“ ; София, 2012: Булга Медиа, ISBN 978-954-92793-3-7
  • „Мегалити и други древности – интердисциплинарни студии”, София, 2017: Булга Медиа, ISBN 978-954-9670-32-5
  • „Някои древности в България от нов ракурс”; София 2020: Булга медиа.
  • „Провадийската Омуртагова колона - опит за анализ“ ; София, 2021: Булга Медиа, ISBN 978-954-9670-55-4
  • "Археоастрономия: Три етюда за обекти в България"; София, 2021: Булга Медиа, София 2021; ISBN 978-954-9670-56-1 (в съавторство с Пенчо Маркишки и Иван Кръстев)

Източници[редактиране | редактиране на кода]