Любомир Шиндаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Любомир Шиндаров
български лекар
Роден
Починал
6 март 2009 г. (88 г.)

Любомир Михайлов Шиндаров е български вирусолог и член-кореспондент на БАН, дългогодишен ръководител на ИСУЛ и на Института по заразни и паразитни болести. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 ноември 1920 г. във Враца. От 1937 г. е член на РМС, а от 1939 г. и на БОНСС. През септември 1944 г. става член на БКП. Помага на партизаните. Назначен е за помощник-командир на III дивизионно санитарно управление[2]. От 1958 до 1972 е директор на Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) на тогавашната Медицинска академия. От 1972 до 1981 е директор на Института по заразни и паразитни болести. От 1984 е член-кореспондент на БАН.

Аварията в Чернобил[редактиране | редактиране на кода]

На 7 май 1986 като заместник-министър на здравеопазването казва в изявление по телевизията, че няма опасна радиационна обстановка вследствие на Чернобилската авария[3].

През 1994 е осъден условно за скриването на истината и омаловажаването на последиците от Чернобилската авария през 1986 [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Почина акад. Любомир Шиндаров[неработеща препратка] – статия във в-к „Стандарт“ от 6 март 2009 г.
  2. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 491
  3. Смъртта още дебне от Чернобил[неработеща препратка] – статия в „Новинар“ от 18 декември 2000 г.
  4. Почина член-кор. Любомир Шиндаров – статия в „Медиапул“ от 6 март 2009 г.