Любчо Георгиевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Любчо Георгиевски
Любчо Георгиевски

Любчо Георгиевски на публична лекция в Софийския университет, 10 май 2012

3-и Министър-председател на Република Македония
Мандат
30 ноември 1998 – 1 ноември 2002
Предшестван от Бранко Цървенковски
Последван от Бранко Цървенковски

Роден 17 януари 1966 г. (1966-01-17) (48 г.)
Щип, Югославия
Назначен от Парламент
Полит. партия независим
Съпруга Снежана Георгиевска

Любчо Георгиевски (на македонска литературна норма: Љупчо Георгиевски) е политик от Република Македония и бивш министър-председател (1998—2002) и вицепрезидент на страната. Той е бивш председател на партията ВМРО-ДПМНЕ и настоящ председател на ВМРО Народна партия.

През юни 2006 той придобива българско гражданство, като самият той се определя като българофил.[1]

Биография[редактиране | edit source]

Георгиевски е роден на 17 януари 1966 в Щип. Той е първи председател на ВМРО-ДПМНЕ, от нейното основаване до май 2003 година. Той е първият вицепрезидент на Република Македония след обявяването на независимостта ѝ през 1991 година.

Министър-председател[редактиране | edit source]

През периода 30 ноември 1998 до 1 ноември 2002 година Георгиевски е министър-председател на Република Македония.

Любчо Георгиевски има голяма роля в създаването на суверенна и независима Република Македония. По време на неговото управление са размразени двустранните отношение между България и Република Македония, като през 1999 година е подписана съвместна декларация на министър-председателите на двете страни, съдържаща копромисно решение на така наречения „езиков спор“.[2]

През 2001 след войната в Косово в Република Македония избухва въоръжен конфликт между албански сепаратисти и македонските въоръжени сили. След неколкомесечни сражения македонските сили надделяват и сепаратистите са разоръжени. Георгиевски договоря военната подкрепа на България, която се оказва решаваща за младата република. Подписва Охридското споразумение от страна на правителството на Република Македония с представители на етническите албанци на 13 август 2001 г. Споразумението прекратява въоръжения конфликт и поставя основата за подобряване на правата на етническите албанци.[3] В тази връзка той предлага създаването на етнически чисти държави на Балканите, като единствено възможен вариант за тяхното развитие и мир в региона. Според него след неизбежното отделяне на Косово от Сърбия, Република Македония ще се обособи като трета албанска държава. За да няма размирици, Георгиевски смята, че единственият възможен изход за Република Македония е размяната на територия и население. Планът на бившия министър-председател се приема противоречиво. Според някои, това е опит Република Македония да се подели между Албания и България от българина Любчо Георгиевски, според други — всичко, което е прогнозирал анализаторът Любчо Георгиевски се е сбъднало, според трети, това е начин македонизмът да се съхрани от разпад.

Напускане на ВМРО-ДПНЕ, председател на ВМРО-НП и лидер в опозиция[редактиране | edit source]

След разногласията със сегашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски, Георгиевски формира нова партия ВМРО Народна партия, чийто лидер в сянка е.

В интервю за радио Свободна Европа на 6 март 2011, Георгиевски се обявява за компромис с Гърция за промяна на името на Република Македония в името на евро-атлантическата интеграция на страната. В същото интервю той се отказва от предишните си идеи, че Република Македония е моноетническа държава, които определя като илюзии и заявява: Македония вече не е само мултиетническа, а може да се каже и мултирелигиозна държава[..][4] Георгиевски определя наложения след неговото управление процес на антиквизация в страната като карикатурен и определя бутафорния проект "Скопие 2014" като Дисниленд на Балканите. Той остро критикува и систематично провежданата политика на българофобия на наследника си на премиерския пост Никола Груевски,[5] когото определя като про-сръбски ориентиран.

Българско гражданство[редактиране | edit source]

През юни 2006 той придобива българско гражданство на основание на деклариран български произход, въз основа на подписана нотариално заверена декларация за българско самосъзнание.[6] След получаването на българско гражданство, Георгиевски е подложен на жестоки критики в страната си и постепенно се оттегля от политиката.

Семейство[редактиране | edit source]

Любчо Георгиевски е женен за Снежана Георгиевска, с която има едно дете, на име Лъв.

Библиография[редактиране | edit source]

  • С лице към истината. Избрани статии, есета, речи, из-во Балкани, София, 2007, ISBN 978-954-9446-46-3

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Што се случува во десницата? Утрински весник, број 3294 од 31 мај 2010 година.
  2. 398 Език мой, враг мой. // Дневник, 2001. Посетен на 1 октомври 2008.
  3. Brunnbauer, Ulf. The implementation of the Ohrid Agreement: Ethnic Macedonian resentments. // Journal on Ethnopolitics and Minority Issues in Europe (1/2002). 2002.
  4. ВМРО-Народна партия готова да направи компромис за името на Македония, mediapool.bg, 7 март 2011
  5. Любчо Георгиевски: Македония прилича на историческа карикатура със стремежа си за "антиквизация", www.mediapool.bg, посетен на 12 май 2012
  6. Агенция за българите в чужбина. Издаване на удостоверение за български произход. Т. 4 Нотариално заверена декларация за българско национално съзнание по образец.
Бранко Цървенковски министър-председател (30 ноември 1998 – 1 ноември 2002) Бранко Цървенковски
Грб на Република Македонија Министър-председатели на Република Македония

Никола Клюсев | Бранко Цървенковски | Любчо Георгиевски | Бранко Цървенковски | Радмила Шекеринска * | Хари Костов | Радмила Шекеринска * | Владо Бучковски | Никола Груевски
* временно назначение

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.