Людвик Заменхоф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Людвик Заменхоф
Полски лекар, създател на Есперанто
Людвик Заменхоф 
Роден: 15 декември 1859
Бялисток, дн. Полша
Починал: 14 април 1917
Варшава, Полша

Людвик Лазар Заменхоф (на полски: Ludwik Łazarz Zamenhof, на немски: Ludwik Lejzer Zamenhof, на есперанто: Ludoviko Lazaro Zamenhof, на еврейски: Eliezer Lewi Samenhof), полски лекар от еврейски произход и създател на изкуствения език есперанто, е роден на 15 декември 1859 г. в Бялисток, дн. Полша, тогава в границите на Русия.

Произход и образование[редактиране | edit source]

Заменхоф произхожда от многодетно еврейско семейство. Детството му протича в многонационалния град Бялисток, в който преобладават поляците, но живеят също така беларуси, евреи, руснаци и немци. От малък Заменхоф смятал, че различните езици са пречка за общуването между хората и един общ език би помогнал за това. Това го вдъхновило още на 10-годишна възраст да напише пиеса в 5 действия, наречена Вавилонска кула.

На 20 години Заменхоф започва да учи медицина в Москва, но прекъсва следването си през 1881 г., когато след атентата срещу цар Александър II нараства антисемитизмът. Ето защо, той продължава обучението си във Варшава, като се дипломира през 1885 г. През 1886 г. Заменхоф специализира очни болести във Виена.

Есперанто[редактиране | edit source]

Още през гимназиалните си години Заменхоф създава първата, примитивна версия на свой изкуствен език, наречен Lingwe Uniwersala. В продължение на няколко години той създава следващи версии, с които се опитва да отстрани погрешни граматически страни на предните си проекти.

Паметна плоча на мястото на родния дом на Заменхоф в Бялисток

През 1885 г., опирайки се на познанията си върху няколко езика, Заменхоф приключва проекта си за международен език, познат днес като есперанто. След двегодишно търсене на издател, на 26 юли 1887 г. той издава пособието за правилата на този език на руски език. Издаването му става възможно с финансовата помощ на бащата на бъдещата му съпруга – Клара Зилберник. Още през същата година учебникът е издаден на полски, френски, немски и английски езици.

Скоро след издаването му към учебника е проявен огромен интерес в целия цивилизован свят, и най-вече в Европа. Започва създаването на клубове от симпатизанти на есперанто и, въпреки първоначалния скептицизъм, появяват се преводи на най-популярните произведения на литературата. По инициативата на Заменхоф се създава международното есперантско движение, а самият автор се отказва от авторските си права върху изкуствения език и го предоставя на света за масово ползване. През 1905 г. във Франция се провежда първият световен конгрес по есперанто, по време на който Людвик Заменхоф е награден с ордена на Почетния легион.

Улица на името на Заменхоф в Тел Авив

Философски теории[редактиране | edit source]

Освен по проблема за създаване на международен език, Заменхоф се отдава на философски теории за обединяването на хората от различни религии. През 1901 г. издава под псевдонима Homo sum (в превод — аз съм човек) книгата Хилелизмът – разрешаване на еврейския въпрос. В нея Заменхоф развива тезата за сближаване на евреите с изповядващите други религии. Евреите, според Заменхоф, следва да служат всеотдайно на държавата, в която живеят, а юдаизмът и иврит следва да си останат тяхна лична работа. Хилелизмът е бил лошо приет от еврейската общност. През 1906 г. Заменхоф модифицира своите виждания, развивайки като идея Хомаранизма (в превод Хуманитаризъм) – обединения на всички народи чрез общ език и вяра. Той обаче не намира положителен отклик и по тази своя идея.

Признание[редактиране | edit source]

През 1913 г. Людвик Заменхоф е номиниран за Нобелова награда.

Името на Заменхоф носят стотици улици и площади по света, както и два планетоида в Слънчевата система.

Семейство[редактиране | edit source]

От брака на Заменхоф се раждат 3 деца – син и две дъщери.

Смърт[редактиране | edit source]

Людвик Заменхоф умира на 14 април 1917 г. във Варшава.