Людмила Филипова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Людмила Филипова
Lyudmila-Filipova-20101211.jpg
Родена 10 април 1977 г.(1977-04-10)
София, България
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период от 2006 г.
Жанр трилър,
исторически роман
Сайт Официален уебсайт

Людмила Филипова е българска писателка.

Биография[редактиране | edit source]

Людмила Филипова е внучка на министър-председателя Гриша Филипов. [1] [2] [3] Людмила е дъщеря на най-големия син на бившия соцпремиер - Орлин. [4]

Дипломира се в УНСС и учи магистратура в Международното висше бизнес училище в Правец по програмата на американския университет Сити Юнивърсити, Сиатъл.

Работи като специалист в областта на маркетинга, PR и медии в компаниите „SAP Bulgaria“ (маркетинг мениджър), „BDA Bulgaria“ (консултант бизнес развитие), ИТ верига „Мултирама“ (маркетинг мениджър), медицинската компания „Medimag-MS“ (търговски директор), рекламна агенция „Desiderata“ (управляващ директор), ТВ „7 дни“, ТВ „Триада“, като главен редактор на сп. „Маркетинг&Медия“. Публикува статии и анализи във в. „Монитор“, „24 часа“, „Новинар“, „Икономически живот“, сп. „Тема“, сп. „Businessweek България“ и др.

През 2004 г. е член на организационния комитет на партия „Новото време“.[5]

През 2012 г. е сред 4-те водещи на на телевизионното токшоу „Високи токчета“ по bTV.[6]

Разведена е с Божидар Колев, един от собствениците на верига магазини „Технополис“, от когото има син на име Константин.[7] [8]

Литературно творчество[редактиране | edit source]

През 2006 г. прави своя дебют в мейнстрийм прозата с романа „Анатомия на илюзиите“, в който се разказва за драматичната любов на мъж и жена от два несъвместими свята. Романът е преиздаван шест пъти. Следва „Червено злато“ (2007), трилър, в който се разследва незаконната търговия с кръвни продукти. Романът ѝ „Стъклени съдби“ (2008) е драма-трилър и представя опасната тенденция хората да поемат в ръцете си собствената си еволюция. През 2009 г. излиза романът ѝ „Мастиленият лабиринт“[9] - исторически трилър.

Романите ѝ вече са издадени на английски, руски, гръцки, турски, сръбски, а скоро и на италиански.

В качествената преса Людмила Филипова е определяна като представител на чалга литературата.[10] [11] [12]

Филмография[редактиране | edit source]

Като дете е участвала в няколко игрални филма, сред които са „Куче в чекмедже“ (1982), „Денят не си личи по заранта“ (1984) и „Търси се съпруг за мама“ (1985):

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Анатомия на илюзиите“ (2006)[13]
    • „Ανατομία των ψευδαισθήσεων“. Превод на Панос Статоянис. Athens: ΨΥΧΟΓΙΟΣ, 2012[14]
  • „Червено злато“ (2007)[15]
  • „Стъклени съдби“ (2008)[16]
    • „Стеклянные судьбы“. Превод Е. Автандилова. Москва: Астрель, Олимп, 2009, 544 стр. ISBN 978-5-271-24113-0, ISBN 978-5-7390-2383-4
    • „Staklene sudbine“. Превод Dalibor Sokolović. Beograd: Alnari, 2012, 416 str. ISBN 978-86-7710-868-7
    • „Aramızdaki Duvar“. Превод Hasine Şen. Yayın Tarihi: Haziran, 2011, 476 s. ISBN 6050901993
  • „Мастиленият лабиринт“ (2009)[17] [18]
    • „The Parchment Maze“. Превод на David Mossop и Angela Rodel. Sofia: CreateSpace Independent Publishing Platform, 2013, 438 p.[19]
  • „Антихтонът на Данте“ (2010)[20]
    • „Dante's Antichthon“. Превод на Angela Rodel. Sofia: Egmont Bulgaria, 2014, 632 p. ISBN 9789542712022
  • „Аномалия“ (2011)[21] [22]
  • „Печатна грешка“ (2012)[23]
  • „Където се раждат ангелите“ (2013)[24]
  • „Войната на буквите“ (2014)

Награди[редактиране | edit source]

Людмила Филипова е носител на международна литературна награда „Югра“. Българската писателка е единствената, отличена за проза за издадените на руски романи „Стъклени съдби“ и „Червено злато“ в най-престижната категория на конкурса „Славянска книга“. Наградата е учредена през 2007 г. от правителството на Ханти-Мансийския автономен окръг Югра в Сибир с идеята да се подпомагат изявени писатели, поети и преводачи от славянските страни, което да помогне за възстановяването на връзките между тези народи. [25] [26]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Внучката на Гриша Филипов умирала от срам да я возят с „Мерцедес“, в. „24 часа“, 27 май 2012.
  2. „Людмила Филипова и Димитър Стоянов разказват за Гриша Филипов и Радой Ралин“, в. „24 часа“, 2 април 2013.
  3. „Писателката Людмила Филипова: Дядо ми Гриша Филипов се разболя заради унижението“, в. „Сливен днес и утре“, 9 юли 2012.
  4. „Внучката на Гриша Филипов ще съди сина му“, в. „Труд“, 24 март 2010.
  5. Евелина Гечева, „Людмила Филипова, член на организационния комитет на партия Ново време: България има нужда от потомствени политици“, в. „Монитор“, 10 юли 2004.
  6. „Великолепната телевизионна четворка: Живот на „Високи токчета“ с Людмила Филипова“, в. ViewSofia, 24 февруари 2012.
  7. „Людмила Филипова: Съвършеният мъж е този, когото не познаваме“, интервю на Ваня Шекерова, сп. Ева.
  8. „Създателят на „Технополис“ почерпи за рожден ден“, в. Стандарт, 28 януари 2010.
  9. Таня Кольовска, „Мастилени петна след Людмила Филипова“, рец. във в. „Култура“, бр. 23 (2550), 19 юни 2009.
  10. Пламен Антов, „Какво иде след постмодернизма: един карамазовски сюжет“, в. Култура, бр. 22 (2505), 13 юни 2008.
  11. Ангел Игов, „Кой се страхува от Людмила Филипова?“, в. „Култура“, бр. 23 (2506), 20 юни 2008.
  12. Михаил Неделчев, „Високата литература срещу подмяната“, в. Литературен вестник, бр. 13 от 2013.
  13. Ирина Вагалинска, „Мрачният Гетсби и партийната принцеса“, отзив в сп. Тема, бр. 42 (261), 23-29 октомври 2006 г.
  14. Maria S. Topalova, „Anatomy of illusions@FreeThinkingZone personally performed by Ludmila Filipova“, отзив в GR Reporter, 20 юни 2013 г.
  15. Борислав Гърдев, „Кървавата цена на златото“, рец. в Литературен клуб, 5 май 2007 г.
  16. Борислав Гърдев, „Към нови творчески хоризонти“, рец. в Литературен клуб, 11 март 2008 г.
  17. Виолета Тончева, „За лабиринта като еманация и продукт на/за интерпретации“, рец. в електронно списание LiterNet, 01.06.2009, № 6 (115).
  18. Денка Кацарска, „Мастиленият лабиринт“, където не можеш да се изгубиш, Людмила Филипова“, рец. в Литературен клуб, 2 август 2009 г.
  19. Bozhidara Georgieva, „The Parchment Maze (Lyudmila Filipova's ambitious novel now in English)“, рец.
  20. Борислав Гърдев, „Към недрата на човешкото познание“, рец. в Литературен клуб, 3 май 2010 г.
  21. Как е възникнал замисъла на романа - в: „Людмила Филипова: Сексът за мен е част от нещо по-голямо, не ме привлича самоцелно“, интервю на Росица Иванова, сп. Cosmopolitan, 18.08.2011 г.
  22. Борислав Гърдев, „За „Аномалия“-та и за Людмила Филипова“, рец. в Литературен клуб, 23 юни 2011 г.
  23. Христо Блажев, „Печатна грешка“ на Людмила Филипова е разточителна Ниагара от пародия“, рец. в електронно списание Книголандия, 10/07/2012.
  24. Борислав Гърдев, „Където се раждат ангелите“ от Людмила Филипова (рецензия)“, рец. в ЛиРа, 6 юли 2013 г.
  25. „Людмила Филипова се върна от Русия с литературна награда“, сайт на изд. Сиела, 29 март 2013.
  26. Алексей Кондратьев, „Международная литературная премия „Югра“: до новых встреч!“, сайт на наградата Югра, 27 март 2013.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]