Людмил Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Людмил Георгиев.

Людмил Георгиев
български психолог
Роден 23 юли 1960 г. (1960-07-23) (54 г.)
гр. Трън, България
Местожителство България
Гражданство Флаг на България България
Професия психолог
Алма матер Софийски университет

Людмил Георгиев е български професор психолог. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.

Биография[редактиране | edit source]

Образование[редактиране | edit source]

Роден е на 23 юли 1960 г. в Трън, Пернишка област. Началното си образование получава в Кюстендил, а средното в Перник. Завършва СУ „Климент Охридски“ през 1985 г. с първа специалност психология и втора специалност философия.

През 1990 г. Людмил Георгиев защитава дисертация на тема: „Психичната съвместимост и общата теория на брака“, за която получава научна степен „кандидат на социологическите науки“ (след изменението на Закона за научните степени и звания равносилно на „доктор по социология“).

Академична кариера[редактиране | edit source]

От 1988 г. е асистент, а от 1995 г. доцент по социална психология в Софийския университет. През 1999 г. защитава дисертация на тема „Критика на етнонационалния рационализъм“ за научната степен „доктор на психологическите науки“. На 40-годишна възраст (през 2000 г.) се хабилитира като професор по социална, етническа и политическа психология. В СУ чете лекции по етническа, социална, политическа и екзистенциална психология и по психология на религиите на студенти в бакалавърска и магистърска програми на специалност „Психология“ и специалност „Социология“.

Участие в политиката[редактиране | edit source]

До май 2010 г. е член на Централния съвет на ДПС.[1]

Критическата психология на проф. Людмил Георгиев[редактиране | edit source]

Научното творчество на проф. д.пс.н. Людмил Георгиев е посветено на формулирания от него критически психологически подход и изведената върху неговите теоретични рамки Критическа психология. Критическата психология на проф. Георгиев е разработена в рамките на Кантовата критическа философия като обща епистемологическа база в традициите на немската народопсихология на Вилхелм фон Хумболт и особено на „бащата“ на психологията изобщо Вилхелм Вундт, на френската школа за колективните представи на Емил Дюркем, Люсиен Леви-Брюл, Серж Московичи и на аналитичната психология на Карл Густав Юнг за архетипите на колективната несъзнавана психика.

Критическата психология на проф. Л. Георгиев представлява реплика на традиционната западна психология, която изчерпва изследването на човешкото мислене и поведение с индивидуалните психични преживявания и индивидуалните психични регулатори на мисленето и поведението. За разлика от нея, Критическата психология акцентира върху исторически възпроизвеждащи се общностни или надиндивидуални психични регулатори на поведението, на съответните общностни представи, които участват трайно в регулацията на човешкото мислене и поведение, независимо дали става дума за несъзнавано или съзнавано психично ниво. Съгласно Критическата психология на проф. Л. Георгиев, тези общностни психични регулатори имат редица конкретни форми и са от най-различен порядък - етнокултурен, политически, религиозен, идеологически, цивилизационен и исторически. В крайна сметка, според Критическата психология на проф. Л. Георгиев, ние не можем да имаме реална представа за човешките психични преживявания както в областта на нормата, така и на патологията, дори и на психотерапевтичните намеси, ако нямаме предвид специфичните съдържания на тези характерни за всяка човешка общност надиндивидуални психични регулатори. Същото се отнася и за психичната регулация не само на индивидуалното, но и на общностното мислене и поведение, които предполагат и специфичното място на всеки един народ, на всяка една нация както в съвременната политическа действителност, така и в историята.

Научни трудове[редактиране | edit source]

Две са направленията, в които е съсредоточен изследователският интерес на проф. Людмил Георгиев. Първото е посветено на проверка на възможностите на Критическата психология при изследване на балканската етнокултурна, политическа и историческа специфика. Към него се отнасят монографиите: „Бъдещето на Балканите“ (1993 г.), „Балканите - между конфликта и мира“ (1997 г.) и „Балканите и новия световен ред“ (2000 г.).

Второто очертава теоретичните рамки на предложената от проф. Л. Георгиев Критическа психология в трилогията: „Критика на етнонационалния рационализъм“ (1-во издание 1999 г. и 2-ро допълнено и разширено издание 2013 г.), „Критика на политическия рационализъм“ (1-во издание 2000 г. и 2-ро допълнено и разширено издание 2013 г.) и „Критика на историческия рационализъм“ (2013 г.).

Библиография[редактиране | edit source]

  • „Бъдещето на Балканите“, ИСИ, 1993, ISBN 954-8420-01-5
  • „Психичната съвместимост и общата теория на брака“, Светера, 1994, ISBN 954-8430-04-5
  • „Балканите - между конфликта и мира“, Филвест, 1997, ISBN 954-8688-29-8
  • „Балканите и новият световен ред“, Филвест, 2000, ISBN 954-8688-55-7
  • „Критика на етнонационалния рационализъм“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, ISBN 9789540734279
  • „Критика на политическия рационализъм“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, ISBN 9789540734262
  • „Критика на историческия рационализъм“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, ISBN 9789540733630
  • „Критическата психология на политиката и историята“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014, ISBN 9789540737140

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Людмил Георгиев: При задължителен вот ДПС може да е втора политическа сила“, 24chasa.bg, 10 юни 2014 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.