Люксамбур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсоа-Анри дьо Люксамбур
френски офицер
Франсоа-Анри дьо Люксамбур 
Роден: 8 януари 1628
Париж, Франция
Починал: 4 януари 1695  (на 66 години)
Версай, Франция

Франсоа Анри дьо Монтморанси-Бутевил, херцог дьо Люксамбур (на френски: François Henri de Montmorency-Bouteville, duc de Luxembourg) 8 януари 1628 - 4 януари 1695 г. - маршал на Франция, считан за наследник на своя браговчед Великия Конде. Той участва в Нидерландската (1672-1678) и Деветгодишната война (1688-1697).

Люксамбур е роден в Париж шест месеца след екзекуцията на баща му за участие в дуел и убийството на неговия противник. Отгледан е от леля си, заедно с нейния собствен син, бъдещия принц дьо Конде. От ранно детство малкият Франсоа боготвори братовчед си, а по-късно го следва в неговата борба срещу кардинал Мазарини и в изгнаничеството му при испанците от 1652 до 1659 г. Заедно се връщат след Пиренейския договор и получават опрощение от Луи XIV. По време на Деволюционната война участието на Люксамбур е скромно като заместник командващ на Конде при лесното и кракто завладяване на Франш-Конте (1668). През последвалия мирен период обаче Люксамбур спечелва доверието на Лувоа и през 1672 г. е назначен за един от главнокомандващите на войските, които настъпват срещу Нидерландия (Нидерландската война). Когато основните френски сили се оттеглят през 1673 г., той поема командата на останалите, като извършва прословутото отстъпление от Утрехт в Маастрихт с 20 000 души срещу 70 000 противници. Смъртта на Тюрен и оттеглянето на Конде (все през 1675 г.) отварят пътя на Люксамбур към най-високите военни постове и още през същата година той е произведен в чин маршал. След слабо представяне на рейнския фронт през 1676 г. следват нови успехи в Нидерландия - превземането на Валансиен през 1677 и победата над Уилям III, щатхаутера на Нидерландската при Монс през 1678 г.

В началото на мирния период Люксамбур бива въвлечен в дворцовите интриги, което му коства няколкомесечен престой в Бастилията по заповед на Лувоа. След освобождаването си през 1680 той заема поста началник на гвардейците на краля. В началото на Деветгодишната война той е избран за командващ армията в Нидерландия, тъй като според единодушното мнение на краля и Лувоа е единственият френски маршал, който е способен да се противопостави на Уилям III. На 1 юли 1690 г. Люксамбур печели може би най-бляскавата победа в кариерата си - над съюзническите войски на принц Валдек при Фльорюс. На следващата година отново побеждава при Льоз, което се повтаря и при Щайнкирк през 1692 и при Неервинден през 1693 г. Много историци смятат тази последна победа за неговият най-значителен успех. След това той е наречен "тапицер на Парижката Св. Богородица", тъй като успява да отнесе толкова много пленени знамена в прочутата църква, че с тях е могъл да я покрие напълно отвътре. През 1694 г. е бездеен в Нидерландия, което е последната му кампания. Смъртта му в началото на 1695 г. е посрещната с облекчение от Луи XIV, който гледа на него с все по-голямо подозрение, спомняйки си, че и Конде е имал същата слава точно преди за се разбунтува срещу него през 1650 г.